През 21-и век икономиката бе моделирана от притока на капитали от Китай към САЩ – модел, който подтисна лихвените проценти в световен мащаб и който спомогна за възобновяването на ликвидния балон в развития свят. Чрез въздействието си върху валутния пазар този модел бе двигател за космическия растеж на Китай. Но приливът на капитали бе необикновен.
Вместо да бъде предизвикан от преки или портфейлни инвестиции, капиталите идваха основно от Централната банка на Китай. Тя натрупа резерви под формата на чуждестранни активи в размер на 3,5 трлн. долара и то главно под формата на американски държавни ценни книжа.
В свой анализ, публикуван на Project Syndicate, главният директор с ресор инвестиции в UBS Wealth Management Алекс Фридман прави разсъждения за евентуална финансова криза в Китай, взаимоотношенията на азиатската страна със САЩ и вероятността Федералният резерв на САЩ да се окаже месията за китайските банки, ако се наложи да бъдат спасявани.
Фактът, че една-единствена институция притежава такова огромно влияние върху световните макроикономически тенденции предизвика значителни тревоги. Най-мрачните прогнози виждат как застрашителните нива на американския дълг и въпросителните, касаещи неговата устойчивост, ще принудят Китай да започне да разпродава американските ДЦК. Ако това се случи, лихвените проценти в САЩ ще се покачат и доларът ще се срине.
Твърдеше се, че продажбата на американски ДЦК не е в интерес на Китай. Обясненията бяха, че този ход ще покачи курса на юана спрямо долара, ще стопи стойността на вътрешните резерви на страната и ще подкопае конкурентоспособността на нейния износ.
И наистина, от написаното в доклад на американското Министерство на отбраната относно влиянието на китайските покупки на американски ДЦК върху сигурността на САЩ виждаме, че „опитът американските ДЦК да се използват като корективен инструмент ще има ограничен ефект и най-вероятно ще навредят повече на Китай отколкото на САЩ“.
За да обяснят симбиозата между китайския растеж, базиран на износа, и високото потребление в САЩ, икономистите Ниъл Фъргюсън и Мориц Шлик употребиха термина „Кимерика“. Названието приляга на китайско-американските отношения, които създадоха огромни и ужасяващи деформации в икономиката в световен мащаб, които няма как да бъдат поправени без да възникнат нови последици.
През 2009 г. заради тези деформации Фъргюсън и Шлик прогнозираха залеза на Кимерика – предсказание, което може би ще се сбъдне. Трупаните резерви вече оказват влияние върху динамиката на китайския растеж и сега разпродаването на валутните резерви е в интерес на Китай.
18:02 | 09.09.22 г.