Може ли един регламент да направи банките по-малко безопасни? Случилото се преди две седмици може да ни даде отговор на този въпрос, пише Financial Times. Три големи европейски банки – Barclays, Deutsche Bank и Societe Generale – намалиха своите буфери, предназначени за защита от възникването на евентуална ликвидна криза, а именно – паричните си резерви.
Преди две седмици Barcklays обяви намерението си до края на следващата година да стопи ликвидните си запаси от парични средства и държавни облигации с още 15-20 млрд. паунда. През последните 12 месеца банката ги понижи с 8% и сега те са 138 млрд. пауна.
През същото време само в рамките на три месеца Deutsche Bank сви паричните си средства и депозитите й в други банки с 33 млрд. евро до 117 млрд. евро. Френската Societe Generale също възнамерява да съкрати ликвидните си запаси.
Директорите и на трите банки повтарят едно и също – нашите действията ще подобрят показателите ни за ликвидност, които са важни за финансовата стабилност на банките и отразяват състоянието ни пред инвеститорите.
Регулаторните органи и инвеститорите от двете страни на Атлантическия океан засилиха натиска над банковите институции да увеличат нивото на своя ливъридж (делът на собствения капитал в общата сума на активите) до 3% доста по-рано от 2018 г. - крайния срок, който Базелския комитет по банков надзор им постави.
Освобождаването от паричните запаси, от част от държавните облигации и други нисколиквидни активи е удобен ход за покриване на изискването от по-слабо капитализираните Barclays и Deutsche Bank. Въпреки че и двете банки се стремят да повишат нивото на ливъридж и чрез другата възможност - набирането на нов капитал – те продадоха активи, за да намалят необходимия размер, който трябва да си набавят.
С фалита на Lehman Brothers през 2008 г. банките бяха поставени на тясно и от тях се искаше да увеличат ликвидните си запаси. От тогава до сега банките се презапасиха с огромен размер бързоликвидни активи. По данни на Европейската централна банка само за последните пет години френските банки са удвоили резервите си до 325 млрд. евро, което е повече дори от БВП на Австрия.
Регулаторите притиснаха банките да предприемат този ход след последствията от ликвидната криза в периода 2007-2009 г. Сега Базел III представя първия в света стандарт за ликвидност, който банките трябва да въведат. Т. нар. коефициент на ликвидно покритие изисква от банките да притежават достатъчно ликвидни активи, за да осъществяват своите операции в продължение на 30 дни, ако бъдат изправени пред нова ликвидна криза. След кратко противопоставяне банкерите все пак приеха новите правила, защото осъзнаха, че високите ликвидни буфери им осигуряват предимство пред рейтинговите агенции, инвеститорите и клиентите.
10:30 | 14.09.22 г.