Ако погледнем към политическата обстановка в южната периферия на еврозоната, би било трудно да не признаем, че нещата не са били толкова зле, откакто ескалира дълговата криза в Европа, пише в анализ на FT.
Двете основни партии в Гърция едва успяват да крепят мнозинството на фона на засилващата се подкрепа за радикалните леви и десни партии. В Италия правителството постоянно изглежда сякаш на ръба на колапса, а в Испания корупционните скандали, в които беше замесена управляващата партия, стопиха още повече и без това крехкото доверие в кабинета.
В Португалия пък премиерът се размина на косъм с предсрочните избори и то защото обеща, че ще опита да смекчи условията по спасителната програма на страната, макар че пред кредиторите пое ангажимента да осъществи необходимите структурни реформи и икономии.
Същевременно все по-сигурно става, че Гърция и Португалия ще имат нужда от допълнителни средства, но без да е известно как и откъде точно ще дойдат те.
Картината изглежда доста мрачна, но инвеститорите май напълно я пренебрегнаха. Причините за това са две: или кризата в еврозоната наистина е приключила, или беше успешно създадено едно измамно чувство на сигурност у инвеститорите.
Още от самото й начало заплахата за единната валута произтичаше от два сценария: масово изтегляне на депозитите от банките заради опасенията за разпад на еврозоната и връщането към националните валути или Италия да изгуби достъп до облигационните пазари, което щеше да я направи неспособна да обслужва огромния публичен дълг.
Според друг сценарий необходимите средства за спасяване на затруднени държави щяха да са толкова много, че наличните не биха стигнали за нищо, което на свой ред би предизвикало разпад на еврозоната на фона на правителствени фалити.
Сценарият за масов отлив на вложителите от банките сега изглежда много малко вероятен, тъй като вложителите показаха забележителна гъвкавост, въпреки провокациите. В Гърция например се заговори за референдум за спасителната програма, който в крайна сметка прерасна в идея за референдум за членството на страната в еврозоната. Тази година пък в Кипър се стигна до орязване на негарантираните депозити, за да се стабилизира банковата система на страната.
Нито едно събитие обаче, включително и банковата криза в Испания, не доведе до сривове. Наскоро европейските лидери дори официално решиха, че банки ще бъдат спасявани с пари на притежателите на негарантирани депозити. Ако това не доведе до масов отлив от банките, вероятно няма кое, посочва изданието.
Що се отнася до Италия, нищо не би я спасило, дори и банковият съюз, ако страната изпадне в невъзможност да обслужва дълга си. Единствено печатницата на Европейската централна банка (ЕЦБ) би могла да предотврати пропадането на Рим в бездната, след като преди малко повече от година Марио Драги обеща, че при необходимост ще я включи в действие.
Точно обещанието на Драги, че ще направи всичко, за да спаси еврото, и програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации успокоиха пазарите. Тази програма обаче е по-скоро политически инструмент, тъй като реално той може да заработи, ако една страна официално потърси помощ от Брюксел. Освен, че искането трябва да получи одобрение от европейските власти, то трябва и да мине през националните парламенти на страните от еврозоната, включително и Бундестага.
Програмата реално не е тествана, а ако някое от правителствата в периферията на еврозоната падне и бъде заместено от кабинет, който не подкрепя спасителните програми и мерките за икономии, на пазарите много бързо ще им се припомни, че програмата на ЕЦБ е много различна от програмите на Английската централна банка и Федералния резерв. Така че сегашното спокойствие може да маркира края на началото. А може и да е затишие пред нова буря.
09:39 | 12.09.22 г.