От седемте милиарда души, населяващи Земята, приблизително 870 милиона гладуват всеки ден. Това е следствие от недохранване или невъзможност за прием на минималните 1800 калории, необходими на човешкия организъм на ден. Причините са липсата на храна и неизвестното - как да си осигурят следващия обяд.
Огромният брой гладуващи, заедно с промените в климата и икономиката, предизвиква опасения, че планетата е изправена от остър недостиг на храна. По същото време 1,7 млрд. души са с наднормено тегло, защото превишават 7 или 8 пъти необходимия дневен прием на калории, съобщава CNBC. Според експертите този парадокс не е нещо ново. Просто показва, че проблемът не е недостигът на храна, а какво правим с храната, която имаме.
„Имаме два или три пъти повече храна – количество, което ще бъде достатъчно, за да изхраним целия свят“, казва Джошуа Мълдавин, професор по география в Sarah Lawrence College. „Много хора не разбират какво се случва. Може и да успяваме да се справим с недостига на храна в краткосрочен аспект, например, след бедствие, но сякаш игнорираме проблема в дългосрочен план.“
„Нямаме проблем с недостига на храна“, споделя пък Емили Пейн, професор по международни икономически отношения в University of Puget Sound. „Имаме проблем с доставянето й и най-вече проблем с доходите. Хората не успяват да получат храната. Ако тя достигне до тях, то те нямат достатъчно пари, за да си я закупят.“
„Ако има достатъчно храна, то основният проблем с недостига й е какво всъщност правим с нея“, споделя своето мнение Роджър Джонсън, президент на Националния фермерски съюз в САЩ. „Около половината от храната се изхвърля. В страните от третия свят храната се изхвърля още преди да достигне до хората. Това е така, защото те нямат пътища и складове, където да я съхраняват, и тя се разваля. В развитите страни проблемът е с огромното количество храна, което не се изяжда и се изхвърля.“
По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ОНН от близо 1 млрд. гладуващи 852 млн. живеят в развитите страни. Но дори САЩ, най-богатата държава на Земята, не е имунизирана срещу глада. Един на всеки 6 души, или което е 50 млн. американски граждани, не могат да си позволят да си купят храна която да им осигури минималния дневен прием. Според Министерството на земеделието на САЩ 17 млн. от тях са деца.
Много безработни, пенсионери и хора с ниски доходи прибягват до услугите на неправителствени организации, които доставят храна. Всички те се опитват да се преборят с постоянния растеж на цените на хранителните продукти. С ниските доходи едвам успяват да покрият наема си или медицинските прегледи, а какво остава за инфлацията. По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ОНН през 2012 г. цените на храните в световен мащаб са достигнали рекордни нива. Само през юли те са нараснали с 6%.
Дори и цените на храните да не растат, остава проблемът с набавянето на здравословна храна. Иронично е как здравословна храна като ябълките е по-скъпа от храните, съдържащи захари и мазнини. Трябва да помислим за начина, по който отглеждаме храната. Според Националния фермерски съюз на САЩ причината за този парадокс е проста. Плодовете и зеленчуците са нетрайни и затова изискват повече грижи и разходи. Те просто не носят доход за фермерите. Друг парадокс е, че фермерите извън развитите страни са една голяма част от бедните и гладуващи хора по света.
Организацията по прехрана и земеделие на ОНН посочва редица причини, които причиняват глад и недостиг на храна – бедност, войни, климатични промени, намаляващите водни ресурси, по-малко обработваеми площи, икономически и политически проблеми. Предложените решения са също толкова много.
Според Чарли Арнолд, главен оперативен директор на неправителствената организация Center for Food Integrity, чиито членове са и ConAgra и DuPont, проблемът може да се разреши, като се използват генно модифицирани организми (ГМО), защото чрез тях ще се произвеждат по-трайни храни. „Трябва да преместим храната от местата, където е в изобилие, в тези, в които тя не достига. Това може да стане, като използваме най-добрите технологии, които имаме, и създаваме ГМО“, добави Арнолд.
Според противниците на ГМО някои култури и растения трябва да се отглеждат на подходящите за това места, вместо да се правят отпити да се отглеждат там, където не виреят. Според трети, проблем създават и стоковите борси. Препродаването на един бушел пшеница пет пъти само за един ден не може да разреши проблема.
През октомври миналата година Организацията по прехрана и земеделие на ОНН предупреди, че криза с изхранването може да има през 2013 година. Вниманието беше насочено към растящите цени на храните, липсата на зърнени запаси и екстремните метеорологични условия. Обаче тази година всички тези условия се подобряват, цените спадат, запасите се увеличават, а в някои области от света метеорологичните условия са се подобрили.
Но решаване на проблема с глада веднъж завинаги не е толкова лесно като да осигурим хранителни запаси и питейна вода. На първо време трябва да разберем защо толкова много хора нямат достъп до здравословна храна.
15:52 | 09.09.22 г.