Необходими ли са изобщо държавните разходи

Според американската статистика през 2011 г. правителството е намерило работа на 2,8 млн. души. Други 19,2 млн. души работят в държавната или щатската администрация. А какво всъщност произвеждат тези 22 млн. души? Нищо друго освен купища формуляри и подзаконови актове, които уреждат почти всеки един аспект от живота ни.

Други 1,4 млн. души се будят всеки ден и обличат военната си униформа. Не само, че военните не произвеждат нищо, което можем да потребяваме, ами и унищожават земята, работната сила и капиталите, необходими за създаването на стоки и услуги, които да задоволяват потребностите на хората.

Освен това производственият сектор трябва да назначи цели легиони от работници, които трябва само да попълват разни формуляри, за да изпълнят изискванията на бюрократите, които не произвеждат нищо. Фирмите имат много работници, които не правят нищо по цял ден, само защото се занимават с изискванията на бюрократите.

American Action Forum, организацията, в която икономисти обединяват усилия и се борят за една по-добра Америка, изчисли, че за година бизнесът губи 87 млн. часа - време, в което фирмите се стараят да изпълняват изискванията на държавата. За 33 часа работниците във Ford произвеждат един автомобил. За 3 часа можем да съберем 100 бушела царевица. Като имаме предвид законите на труда, правителството струва на американските граждани 2,6 млн. автомобила и неизмеримо количество храна. Към това количество можем да добавим и другите продукти, които биха могли да бъдат произведени, ако работната ръка, която бездейства в държавната администрация, беше заета в производствения сектор.

Що се отнася до земята, други изчисления показват, че правителството на САЩ притежава 30% от земята в страната. Земя, върху която е построила военни бази, административни сгради, национални паркове и изобщо - притежава такива територии, върху които не може да има човешка активност.

Точно както по времето на император Веспасиян римляните са се дивили на прелестите на Колизеума, така и днес гражданите по целия свят гледат с благоговение правителствените сгради, дворците на монарсите, жилищата на президентите и мемориалите от значими исторически събития.

Материалите, окабеляването и оборудването, използвани за строителството им, биха могли да се използват за удовлетворяването на потребностите на един средностатистически гражданин. Публикуваме си снимки във Facebook, на които стоим пред грандиозните правителствени сгради, но никога не виждаме другата страна на монетата: кому е нужно да се харчат пари, за да се отдаде почит към държавата арогантност?

Политиците и централните банкери казват, че лекарството за настоящите тежки икономически условия е постигането на икономически растеж. Но как може да имаме икономически растеж, когато голяма част от нашите труд, земя и капитал не се използват с цел производство? Обикновените граждани на Рим, живяли преди 2000 години, вероятно и днес биха се съгласили с казаното.