Огромните държавни разходи създават дългови проблеми и на Китай

Докато икономическата мощ на Китай расте, търговските й партньори от САЩ, Европа и Азия са притаили дъх. Напрежението около растежа и вътрешните дисбаланси на икономиката принуждават китайските лидери да преразгледат следвания досега иначе успешен икономически модел.

Новият план за втората най-голяма икономика в света вече е налице. Той ще има за цел преобразуване на връзките на Китай със САЩ и останалия свят. Новото ръководство, предвождано от президента Си Дзинпин и премиера Ли Къцян, ще управлява в следващите 10 години. Ако реформите им се окажат успешни, те ще преобразуват модела на държавен капитализъм на Китай по начин, който може да им осигури равни условия с търговските партньори като САЩ.

„Частният сектор ще се съживи, само ако имате по-добра защита на интелектуалната собственост“, каза Никълъс Ларти, старши научен сътрудник в Peterson Institute for International Economics. „Определено едно от нещата, които подтискат икономиката в частния сектор, е липсата на защита на интелектуалната собственост“.

През последните три десетилетия технократското управление инвестира сериозно в крайбрежни фабрики, модерни градове, транспорт и корабоплаване. Това се отрази на износа и посредством изкуствено намалената покупателна сила на китайската валута. В следствие на огромните търговски излишъци Пекин натрупа значителни резерви от чуждестранна валута. 

1,3 трлн. долара от тези средства са вложени в правителствения дълг на САЩ. Това прави Китай най-големия чуждестранен притежател на американски държавен дълг. Някой виждат в ролята на Пекин като „Банкерът на Америка“ възможността Китай да повлияе на американската политика.

Слуховете, че Китай може да използва дълга на САЩ като дипломатическо или икономическо оръжие, се опровергаха от доклад на Пентагона от миналата година. Според него огромните вложения на Китай в американски дълг представляват риск за неговата националната сигурност.

Вместо това Китай използва огромните търговски излишъци, за да инвестира в инфратруктурни обекти и държавни предприятия. Поне така беше доскоро, когато формулата на успеха, която предизвика двуцифрения растеж на китайската икономика и я превърна в световна сила, още работеше.

В началото на 2008 г. двигателят на държавната икономика започна да се задъхва. Когато светът потъна в рецесия, търсенето на китайски стоки на чуждия пазар се сви остро. През следващите няколко години огромните държавни разходи и инвестиции също оказаха своето въздействие.

Но силната зависимост от държавните инвестиции доведе до неочаквани последици. Бумът в жилищното строителство създаде имотен балон. Стимулите на правителството предизвикаха болезнени пристъпи на инфлация и шокове в цените на храните с риск от социално напрежение.

Направените за кратко време инвестиции в строителството на нови пътища, летища и фабрики бяха предпоставка за увеличаване капацитета на китайската икономика в производство на стоки и услуги в количество, превишаващо търсенето им както на вътрешния пазар, така и в чужбина. В същото време повишаването на работните заплати и покупателната сила на китайската валута се отрази негативно на предимството, което китайските производители имат в световен мащаб.

Днес, освен на развитите икономики на Европа и САЩ, огромните държавни разходи създадоха дългови проблеми и на Китай. Агенция Fitch изчислява, че общият държавен дълг на Китай възлиза на около 75% от БВП – почти колкото този на САЩ.

Новите управляващи в Китай предприемат редица смели реформи. Една от тях е промяна на посоката на държавните разходи и инвестиции към по-стабилния, пазарно-ориентиран частен сектор.

Надеждите са, че с превръщането си в пазарно-ориентирана икономика, Китай ще привлече достатъчно нови частни капитали. А заедно с увеличеното потребление това ще е предпоставките за създаване на нови мерки за икономически растеж. Стимулирането на потреблението означава преориентиране на сегашните политики, насочени към капиталови инвестиции, към програми, които ще създадат нови работни места.

Но тези реформи най-вероятно ще срещнат съпротивата на самото правителство и в частност на Комунистическата партия, които са натоварени със задачата да ги приложат.