Професор Робърт Шилер, преподавател по икономика в Йейлския университет в САЩ, говори пред Project Syndicate за негативните последици, които строгите икономии имат върху човешкия дух.
Високата безработица в Европа, САЩ, а и като цяло, е една своеобразна трагедия. Не само заради общите загуби, които носи на производството, но и заради психическото състояние на безработните, че не участват на пазара на труда.
Според привържениците на строгите икономии те повдигали духа на човека. Един от тях, какъвто например е британският премиер Дейвид Камерън, вярва, че програмите, които той прилага, ще намалят „зависимостта от социални помощи“ и ще окуражат „хората с идеи, творците, предприемачите“. На подобно мнение е й американският конгресмен Пол Райън, който също смята, че програмата, която води, ще повиши „креативността и предприемаческия дух“.
Някои мерки за строги икономии наистина може би повдигат духа на човек. Монасите намират смисъла на своето съществуване, като се подлагат на най-строгите лишения. Но фискалните мерки за икономии, които се прилагат сега, неизбежно водят до загуба на работни места, оставяйки у хората само чувството на безпомощност и изолация.
Можем да си представим, че магията на безработицата всъщност се крие във времето, което ще имаме както за размисъл, така и за възстановяване на личните контакти. Някои икономисти дълго време смятаха, че предпочитаме да имаме повече свободно време. Още през 1930 г. Джон Мейнард Кейнс прави предположението, че след един период от 100 години, т.е. през 2030 г., по-високите доходи ще съкратят средната продължителност на работния ден само до 3 часа на ден при работна седмица от 15 часа.
Сега сме 2013 г. и има още 17 г., докато евентуално това се случи. Но по всички личи, че Кейнс е далеч от истината. Аналогично и Робърт Теобалд в своята книга „Свободният човек и свободните пазари“ от 1963 г. поставя под съмнение противоречията за високите нива на безработица. Той защитава тезите, че „можем да използваме пълноценно своето свободно време, отколкото да се окажем в капана на безмилостната безработица“ и че не се нуждаем от „бурна икономика, в която има голямо потребление“.
Но ако намерим нещо приятно, което да вършим през свободното си време, това непременно ще ни подтикне да започнем някаква работа – желанието ни да имаме повече свободно време постепенно ще намалее. Хората дори ще предпочетат да работят повече от 3 часа на ден. А правото да работиш би трябвало да бъде свободно право на избор на всеки един от нас.
Безработицата е рожба на капитализма – ненужните хора просто биват уволнени. Например, в традиционната семейна ферма никога няма безработица. Строгите икономии излагат на риск междуличностните отношения в съвременната икономика.
08:00 | 12.09.22 г.