Централната банка на Япония осъществи една от най-инфлационните политики, предприемани някога. Планирайки да инжектира 1,4 трлн. долара в икономиката си през следващите две години, Япония цели да постигне ценова инфлация в размер на 2% и допълнително обезценяване на йената. Основите цели, които преследва обаче, са справяне с дефлацията и увеличаване на износа.
Разбира се резултатът от една такава политика ще издуе баланса на централната банка на Япония (прогнозите са, че ще се удвои до 2,9 трлн. долара). От ноември миналата година водещият японски борсов индекс нарасна със 70%.
Икономистът Дейвид Хоудън споделя пред сайта Мises.org своя критичен поглед за този тип политики, а именно - как влияе разширяването на паричното предлагане, целящо стимулиране на икономиката чрез обезценка на валутата. Изминаха 100 години от публикуването на книгата на Лудвиг фон Мизес „Теорията за парите и кредита“, но виждаме, че още тогава Мизес е бил посветен на проблемите на обезценяването на валутата. С усъвършенстването на своята теория за бизнес цикъла в книгата си „Човешкото действие“ откриваме, че и тогава Мизес е очертал вредните ефекти на експанзионистичната парична политика.
Курсът на валутата изразява цената, която чуждестранният купувач трябва да плати, ако иска да се сдобие с определено количество местни стоки. Увеличаването на паричното предлагане ще предизвика инфлация, която ще се отрази в покачване на цените на стоките. Това ще увеличи валутния курс и означава, че чуждата валута ще поскъпне спрямо местната. Или с други думи - ще ни трябва повече местна валута, за да се сдобием с една единица чужда валута. За чуждестранните купувачи ще бъде по-евтино да закупуват местни стоки, а това несъмнено ще доведе до увеличава на износа. Какъв е изводът? Страните могат да стимулират износа си и да разкрият повече работни места в експортно-ориентираните отрасли, когато увеличеното парично предлагане породи инфлация.
14:04 | 13.09.22 г.