Оправдан ли страхът от добива на шистов газ?

Екологичният ефект от разширяването на добива на шистов газ в САЩ също изглежда положителен, пише професор Франкел.

Замяната на въглищата с природен газ като основен енергиен източник вероятно ще помогне за осъществяването на обещаното от администрацията на президента Барак Обама съкращаване на въглеродните емисии в САЩ със 17% от нивата през 2005 г. до 2020 г.

И все пак мнозинството природозащитници се противопоставят решително на технологията поради няколко основни причини.

Добивът на шистов газ вероятно ще забави развитието на възобновяемите енергийни източници като вятърната и слънчевата енергия. Факт е обаче, че ограничаване на въглеродните емисии не може да се осъществи без ограничаване на употребата на въглища, а начинът, по-който това се случва за момента в САЩ, е именно чрез разширяване на добива на шистов газ.

Ако светът продължи да изгражда топлоелектрически централи (ТЕЦ) със сегашните темпове, тези инсталации все още ще работят през 2050 г. независимо, до какви други технологии ще имаме достъп. Професор Франкел коментира, че за момента слънчевата и вятърната енергия нямат капацитета да спрат този процес, но че увеличеният добив на газ може да направи това.

Някои експерти изтъкват определени локални рискове при добива на шистов газ и петрол,  свързани с опазването на водните ресурси. Други се опасяват за индуцирана сеизмичната активност.

Тези страхове, разбира се, не могат да бъдат отхвърлени с лека ръка. Не е достатъчно да заявим, че фракингът, както е известен начинът за добив на газ и петрол чрез инжектиране на коктейл от химикали и вода под налягане в шистови скали, е безопасен, само защото компаниите, извършващи добива, са отговорни, а регулаторите са си свършили работата.

Несъмнено трябва да се замислим за вероятността в някой от американски щат с по-либерален регулаторен режим компания да пренебрегне стандартите за безопасност и местен водоизточник да бъде замърсен.

Индустрията трябва да следва най-добрите практики, включително да огласява публично химикалите, които използва. Строгите екологични регулации и тяхното безусловно прилагане са от ключово значение.

Но за да решим дали да използваме фракинг (във Франция например тази технология е забранена, а в щата Ню Йорк върху нея е наложен мораториум), трябва да претеглим рисковете за здравето на хората, безопасността и екологичните последици от алтернативите.

Дори при сериозен инцидент с шистов кладенец щетите дори няма да се доближат до тези, причинени от ядрената катастрофа от март 2011 г. във Фукушима, Япония или нефтения разлив в Мексиканския залив от 2010 г.