Като следствие от бързия възход на китайската икономика и някои други развиващи се пазари основните компании за търговия със суровини по света са генерирали печалба от близо 250 млрд. долара само за десетилетие, с което са допринесли за безпрецедентното забогатяване на семействата и лицата, контролиращи сектора.
От 2003 г. нетните доходи на основните играчи в сектора, оставащ преобладаващо в частни ръце, надхвърлят комбинираната печалба на водещите инвестиционни банки на Wall Street - Goldman Sachs, JPMorgan Chase и Morgan Stanley, както и тази на индустриалния гигант General Electric. Въпросните трейдъри са спечелили повече отколкото Toyota, Volkswagen, Ford Motor, BMW и Renault взети заедно.
Анализ на Financial Times на хиляди страници непублични документи представлява първото по рода си изследване на сектора, чиято прозрачност винаги е била под въпрос. Разкритията за впечатляващите печалби на въпросните частни търговски къщи оправдават призивите за по-голяма прозрачност в индустрията, която, макари и ключова за глобалната икономика, остава като цяло нерегулирана и сенчеста.
Изследването хвърля светлина върху едно десетилетие на зашеметяващи печалби, спомогнали за рязкото нарастване на влиянието на въпросната индустриална група. За начало на тази ера се приема 2000 г., когато печалбите в сектора са възлиза ли на едва 2,1 млрд. долара.
Трейдърите се възползваха от супер цикъла при суровините, последвал индустриализацията на Китай и други развиващи се пазари. Супер цикълът не само е довел до увеличаване на търгуваните обеми суровини, но също така е повишил и възвращаемостта, която въпросните компании са постигнали от инвестициите в нефтени и газови находища, мини и земеделска земя.
Изследването обаче разкрива, че в последно време доходността от търговията със суровини е чувствително по-умерена.
През изминалата година 20-те най-големи къщи за физическа търговия със суровини в света са спечелили общо 33,5 млрд. долара, което приблизително се равнява на средната им годишна печалба през последните 5 години.
Индустрията, която включва търговски къщи като Glencore, Cargill, Vitol, Trafigura и Mitsubishi, представлява интересен микс от производители и потребители на суровини, толкова разнородни, колкото нефта, медта и пшеницата.
Въпреки че някои от тези компании са публични и регулярно предоставят финансова информация, повечето от тях са частни и в отделни случаи никога не са оповестявали генерираните от тях печалби.
Документите, с които разполага Financial Times, включително вписвания в търговски регистри от Вирджинските oстрови до Сингапур, предполагат, че индустрията рискува период на стагнация, следствие от отслабването на глобалната икономика и забавянето на търговията със суровини.
Въпреки по-слабите печалби и спада на възвращаемостта на собствения капитал до около 20% - 30% от 50% - 60% в най-добрите дни, индустрията остава изключително доходоносна. Директорите на някои от търговските къщи като Иван Гласенберг на Glencore, Ричард Елман на Noble Group и Клод Дуфин на Trafigura станаха милиардери. Чувствително се увеличи и състоянието на семейства като Каргилс и Макмилънс, които стоят зад Cargill.
Изследването включва финансови детайли за компании с различни бизнес модели – от такива, които се занимават единствено с търговия на суровини, до групи, които инвестират и в производство. Водещите трейдъри на суровини, за които Financial Times разполага с информация, са Glencore, Vitol, Trafigura, Mercuria, Gunvor, Cargill, Bunge, Archer Daniel Midland, Louis Dreyfus, Wilmar, Noble, CHS, Mitsubishi, Mitsui, Itochu, Sumitomo, Marubeni, GrainCorp, Olam и Traxys.
В изследването не са включени търговските операции на енергийни гиганти като BP и Royal Dutch Shell във Великобритания, Total и EDF във Франция, Eon и RWE в Германия и Лукойл и Газпром в Русия. По оценки на анализатори през 2012 г. нетната печалба от търговия със суровини на въпросните енергийни компании е достигнала около 5 млрд. долара, което е под рекордните над 10 млрд. долара, достигнати през 2008 г. и 2009 г. Точната печалба от търговията на енергийните гиганти обаче е трудно да бъде определена с точност.
В изследването не са включени и банките, тъй като те фокусират операциите си преди всичко върху сделките с деривати, а не върху физическата търговия. През 2012 г. търговията със суровини е донесла на Goldman Sachs, Morgan Stanley и JPMorgan около 8 млрд. долара, докато през 2007 г. печалбата им е възлизала на 15 млрд. долара.