Кризата в еврозоната се завръща

Европейските финансови министри се срещат днес в Дъблин, докато дълговата криза бавно се завръща на различни фронтове, пише CNBC.

Преговори за разсрочване на спасителните програми за Португалия и Ирландия се водят на фона на нарастващо недоволство срещу бюджетните икономии. В същото време проблемите около противоречивия план за спасяването на Кипър остават нерешени, а опасенията за финансовото състояние на Словения се задълбочават.

Инвеститорите, които са наясно с всичко това, ще обърнат специално внимание на резултатите от започващата днес среща.

В четвъртък Кипър потвърди, че цената за спасяването на страната всъщност възлиза на 23 млрд. евро, а не на първоначално предвижданите 17,5 млрд. евро и това усложнява ситуацията допълнително. Също така Никозия потвърди, че може да се наложи да продаде по-голямата част от златните си резерви, за да набере 400 млн. евро в подкрепа на спасителната програма.

Планът, оркестриран от Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК), е обвързан с много строги условия. В същото време инвеститорите се опасяват, че този подход ще се превърне в модел за евентуални спасителни операции в други страни като Словения, приемана за неизбежна следваща жертва на дълговата криза.

Словенските лидери се опитват да избегнат подобен сценарий и по-специално неприятните условия, които ще съпровождат спасителния заем. По-рано тази седмица Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) обяви, че бившата югославска република е застрашена от „дълбока рецесия“ и „тежка банкова криза“.

Междувременно по-рано тази седмица Конституционният съд в Португалия отхвърли пакет от мерки за бюджетни икономии, приеман за ключов за изпълнението на условията по възлизащата на 78 млрд. евро спасителна програма, която страната получи през 2011 г.

Според документ на тройката институционални кредитори (МВФ, ЕЦБ и Европейския Съюз), изтекъл в медиите, Португалия вероятно ще поиска нова спасителна програма поради очертаващите се финансови нужди на правителството в Лисабон през 2014 г., 2015 г. и след това. 

Това накара изпълнителния директор на МВФ Кристин Лагард, милиардера инвеститор Джордж Сорос и финансовия министър на САЩ Джак Лю да поискат преосмисляне на политиката на строги бюджетни икономии в еврозоната.

Йерун Диселблум, който оглавява групата на финансовите министри от еврозоната, коментира, че той лично се надява на удължаване на спасителните програми за Ирландия и Португалия със седем години още днес на срещата в Дъблин. В лекция в Университета в Дъблин Диселблум направи мрачна прогноза за бъдещето на еврозоната.

„Устойчиво възстановяване в еврозоната не се очертава до края на тази година. В същото време дисбалансите между отделните страни ще се задълбочат“, изтъква той.

Кризата в еврозоната се задълбочи през изминалия месец, след като в плана за спасяването на Кипър беше включено широко критикуваното предложение за облагане с данък на всички банкови депозити в страната на стойност над 100 хил. евро.

Освен на тези проблеми, европейските политици трябва да обърнат внимание и на задълбочаващата се политическа криза в Италия – третата по големина икономика в еврозоната. Изборите през февруари оставиха страната без перспектива за съставяне на правителство.

Временното служебно правителство на Марио Монти прогнозира, че дълговата тежест на Италия, която през 2012 г. достигна рекордните 127%, се очаква да се повиши допълнително до 130,4% през 2013 г.

В светлината на политическата криза анализаторите прогнозират, че по-късно тази година ще трябва да бъдат проведени нови избори, което означава, че инициираната от Монти реформа на трудовия пазар ще бъде забавена допълнително.

Дори втората по големина икономика в еврозоната попадна във фокуса на пазарите. Администрацията на френския президент социалист Франсоа Оланд се опитва да потуши политически скандал, след като се оказа, че бившият финансов министър на страната Жером Чузак, в чийто ресор попадаше борбата с порочната практика на укриване на данъци, е кътал стотици хиляди евро в тайна швейцарска сметка.

Кризата може да възпрепятства френското правителство в усилията му да повиши конкурентоспособността на страната на фона на рекордната за последните 14 години безработица.