През последните 4 седмици бях в София, Куала Лумпур, Дубай, Лондон, Милано, Франкфурт, Берлин, Париж, Пекин, Токио, Истанбул, както и на много места в САЩ. Но на където и да погледнех, проблемите, пред които е изправена глобалната икономика, веднага напомняха за себе си, пише Нуриел Рубини, професор от Stern School of Business към Нюйоркския университет в коментар за ProjectSyndicate.
Екстремните tail-рискове от разпадане на еврозоната и загуба на достъп до финансовите пазари на страни като Испания и Италия миналата година се стопиха, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че ще направи всичко необходимо, за да спаси еврото.
Фундаменталните проблеми на валутния съюз обаче – нисък потенциал за растеж, продължаваща рецесия, загуба на конкурентоспособност и високи нива на публичен и частен дълг – не са решени.
Нещо повече, голямата сделка между страните от ядрото на еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) и периферията – болезнени бюджетни икономии и реформи в замяна на мащабна финансова подкрепа – изглежда се проваля на фона на умората от икономиите в периферията и надигащото се недоволство срещу цената на спасителните програми в страни от ядрото като Германия и Холандия.
Умората от икономиите в периферията може да бъде разчетена в политическия възход на противниците на системата в Италия, мащабните антиправителствени демонстрации в Испания и Португалия, както и в противоречивия план за стабилизирането на кипърските банки, който предизвика масово публично недоволство. Във всички страни от периферията крайно десни и крайно леви популистки партии набират скорост.
Междувременно искането от страна на Германия собствениците на депозити в Кипър да поемат част от загубите е най-малкото симптоматично за умората от спасителните планове в ядрото на еврозоната.
Други страни от ядрото, в желанието си да ограничат рисковете за данъкоплатците, също заявиха, че подобни финансирани от кредиторите и собствениците на депозити програми за спасяването на банки са моделът, който ще бъде следван в бъдеще.
Извън еврозоната дори Обединеното кралство изпитва затруднения да се върне към растеж поради прекомерните усилия за фискална консолидация. Недоволство срещу мерките за икономии се надига и в страни като България, Румъния и Унгария.
В Китай смяната на властта беше извършена гладко. Икономическият модел на страната обаче остава по думите на бившия китайски премиер Уън Дзябао „нестабилен, не балансиран, не координиран и неустойчив“.