Офшорни лешояди кръжат над Кипър

Окървавената от тежките условия по спасителния план финансова система на Кипър е застрашена от нов удар, пише New York Times.

След като статусът на данъчно убежище на средиземноморската страна беше компрометиран, над Острова се появиха и първите лешояди от други офшорни територии.

С многобройни обаждания и електронни писма до адвокатите и счетоводителите, обслужващи богатите руснаци и другите чужденци, укриващи данъци в Кипър, конкуренти от алтернативните финансови центрове се надпреварват да предлагат услугите си.

„Наясно сме с икономическите проблеми, пред които е изправен Кипър в момента“, се посочва в едно подобно писмо, изпратено от адвокатска кантора от Малта. „Искаме да Ви обърнем внимание на възможността да пренасочите корпоративните си операции в Малта“. В писмото се изтъкват още ниските данъчни ставки в страната на малтийските рицари, „както и здравословното състояние, в което се намира секторът на финансовите услуги“.

Подобни оферти са отправени от добре известни финансови центрове като Швейцария, Люксембург и Каймановите острови, както и от някои други зони с ниско данъчно облагане като Дубай и Сингапур.

Дори Северен Кипър, който е контролиран от кипърските турци, се включи в надпреварата, представяйки банките си като стабилна алтернатива на засегнатите от кризата финансови институции в южната част на разделения остров.

За да се грижи за руските си клиенти, Кипър разполага с многобройни адвокатски и счетоводни кантори, както и с всевъзможни експерти в изкуството за укриване на данъци.

В корпоративния регистър на Острова има регистрирани 320 хил. компании при население от 860 хил. жители. На практика обаче повечето от тези компании са фиктивни и представляват чуждестранни корпорации или богати лица, които искат да избегнат плащането на данъци.

„Бяхме хвърлени на вълците“, казва Николас Пападополус, директор на бюджетната комисия към кипърския парламент.

Остро критикуван за спасителната сделка от миналата седмица – която принуждава страната да свие драстично банковия си и финансов сектор, а собствениците на големи депозити да осигурят основна част от необходимите средства - Пападополус коментира, че Европейският съюз (ЕС) „наказва една цяла страна само и само, за да глоби руснаците“.

Въпреки че наложените капиталови контроли не позволяват релокирането на значителни капитали за момента, конкурентните данъчни убежища искат да примамят опериращи на Острова чуждестранни бизнеси, които биха били повече от щастливи да се преместят.

Офертите от страна на „лешоядите“ представляват сериозна икономическа заплаха за Кипър, който полага усилия да задържи на повърхността жизнено важната за общността си финансова индустрия, осигуряваща работа за десетки хиляди хора.

Безработицата в Кипър вече достига 15% и се очаква да нарасне допълнително поради съкращенията във финансовия сектор и икономиката като цяло.

Малкият слънчев остров, чийто основен бизнес до 70-те години беше износът на картофи, се пренасочи към ориентиран към финансите икономически модел, след като турската армия окупира северната му част през 1974 г.

Въпреки че Кипър и останалите подобни територии не обичат да бъдат наричани „данъчни убежища“ и предпочитат определението „офшорни финансови центрове“, всички, които сега се опитват да заграбят дял от разпадащия се финансов сектор на Острова, не забравят да  изтъкнат способността си да държат парите на клиентите си извън юрисдикцията на данъчните власти.

Миналата седмица швейцарската компания Gonthier Group е изпратила електронни писма до кипърски компании, работещи с чужденци, в които им предлага да обърнат внимание на клиентите си за „швейцарската алтернатива, а именно инвестиционен инструмент с много нисък профил, който не е класифициран като банкова сметка или тръст и затова минава под радара на международните финансови власти“.

Едно от основните искания в обявения в понеделник спасителен план е Кипър да преразгледа финансово доминирания си икономически модел.

С годините кипърските банки привлякоха огромно количество депозити, особено на руснаци, което от своя страна доведе до бум на кредитирането и ситуация, в която банковият сектор е многократно по-голям от островната икономика. Банковите активи – повечето от които за момента представляват кредити с не особено ясна стойност – надхвърлят 8 пъти брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.

Този дисбаланс между финансовия сектор и останалата икономика обаче не е по-лош от наблюдавания в Малта, където банковият сектор също е около 8 пъти по-голям от икономиката.

Също така съотношението в Кипър е доста по-ниско спрямо това в Люксембург, където банковите активи надхвърлят БВП на великото херцогство 22 пъти.

Както Малта, така и Люксембург подчертават, че техните финансови системи са много по-различни от тази на Кипър.