Възможно ли е кризата в Кипър да доведе до политическо и военно сближаване на Никозия и Москва?
Докато драмата около финансовото състояние на средиземноморския остров продължава, все по-често този въпрос бива повдиган на срещи на западни дипломати, някои от които се опасяват, че Кремъл може да експлоатира проблемите на страната, за да укрепи позициите си в Средиземно море, пише Financial Times.
От десетилетия Кипър е заемал малко необичайно място в политическата и отбранителна архитектура на Запада. Страната стана член на Европейския съюз (ЕС) през 2004 г., а от 50-те години на територията й е разположена британската военна база Акротири.
Въпреки това Кипър не е член на НАТО и от години изгражда все по-тесни връзки с Русия. Около 40 хил. руснаци живеят постоянно на острова, докато руски компании държат в кипърските банки около 25 млрд. долара.
Според анализаторите кризата с банковия сектор в Кипър или рязко ще влоши кипърско-руските отношения, или ще ги сближи още повече. „Може да станем свидетели на рязко влошаване на отношенията между двете страни, ако ситуацията се развие така, както ЕС иска. Това ще убеди руските компании, че Кипър вече не е удобна и сигурна офшорна зона за бизнеса им“, казва Николас Редман от базирания в Лондон Международен институт за стратегически изследвания.
„Другият вариант е да станем свидетели на спасителен план от страна на Русия, който да доведе до осезателно задълбочаване на икономическите отношения между двете страни и разширяване на руското влияние на Острова“, допълва той.
Ако Русия реши да предостави достатъчно голям спасителен пакет или ако Кипър бъде изхвърлен от еврозоната, политическите последици със сигурност ще са мащабни, коментират анализатори. Русия има не само геополитически, но и икономически интереси в малката средиземноморска страна особено що се отнася до новооткритите находища на природен газ в акваторията й. Размерът на залежите все още не е определен, но това не попречи на основни играчи в региона като Турция да заявят претенциите си.