Управителят на Английската централна банка (АЦБ) сър Мервин Кинг веднъж заяви, че няма логика да предизвикате банкова паника, но че е логично да си изтеглите парите, когато такава настъпи. Кинг, разбира се, е прав.
Интересно е, че в събота сутринта финансовите министри от еврозоната вероятно направиха точно това – предизвикаха банкова паника, пише Волфганг Мунчао, анализатор на Financial Times в коментар за изданието.
Като се договориха да наложат данък върху депозитите в Кипър – стъпка, която по всичко освен като формулировка е равносилна на конфискация - министрите на практика анулираха застраховките по депозитите. Тези застраховки бяха предоставени през 2008 г. след колапса на Lehman Brothers и трябваше да гарантират, че от политическа гледна точка всички спестявания са обезпечени.
Чисто формално Кипър все още не е фалирал и не принуждава притежателите на депозити да приемат загуби. Никозия наложи 6,75% данък върху депозитите до 100 хил. евро и 9,9% данък върху сумите над тази граница. От юридическа гледна точка това е данък върху спестяванията. От икономическа обаче това е равнозначно на конфискация.
Мунчао изтъква, че той лично е за подобен данък върху депозитите от над 100 хил. евро – тоест сумите, които не се покриват от предоставената през 2008 г. застраховка. Няма морални или икономически причини да защитаваме депозитите на чужденци (особено руснаци), които са решили да оставят парите си в кипърски банки по една или друга причина.
Подобно решение би се вписало във философията за гарантиране на депозити. Целта не е да предоставим абсолютна сигурност, а да предотвратим банковата паника, която би се оказала неизбежна, в случай че посегнем на спестяванията на дребните вложители. Ето защо схемите за застраховка на депозитите обикновено имат таван.
Много анализатори не можеха да повярват на ушите си, когато стана ясно, че финансовите министри от еврозоната са се прицелили в спестяванията на дребно. Техническата причина е ясна – еврозоната не успя да се договори за цялостен спасителен план за Кипър, който би струвал 17 млрд. евро.
Германия отхвърли идеята за подобен заем, за който е сигурно, че Кипър няма как да изплати. Ето защо сумата беше ограничена до 10 млрд. евро и данъкът върху спестяванията беше единственият начин това да бъде постигнато. Когато са теглили чертата, са осъзнали, че данък единствено върху големите депозити няма да е достатъчен, пише Мунчао. Ето защо са избрали модел на данъчно облагане без почти никакви ставки, при който няма изключения дори за хората със съвсем малки сметки.
Ако някой е искал да налее масло в огъня в Южна Европа, то това е най-ефективният начин. Дългосрочните политически щети от подобно споразумение ще са огромни. Накратко, съществува опасност за банкова паника не само в Кипър.
Както в случая с Гърция, финансовите министри заявиха: „Не се притеснявайте, това е уникален случай“. Това обаче е вярно в много тесен юридически смисъл. Преструктурирането на гръцкия дълг наистина се различава от данъка върху депозита в Кипър. И когато повторят тази политика в друга ситуация, тя пак ще бъде „уникална“.
Освен ако в последния момент не бъде приета поправка, която да защити по-малките вложители, повечето собственици на депозити в Кипър ще действат рационално и ще изтеглят парите си, за да ги защитят от подобно посегателство.
Логично е това да се случи и в други страни в Южна Европа. Опитът от Кипър ни учи, че застраховките по депозитите са толкова сигурни, колкото и финансовото състояние на страната, която ги гарантира.
Ако се вгледаме в дълговата тежест на Италия или комбинираната публична и частна дългова тежест в Испания и Португалия, няма начин Рим, Мадрид или Лисабон да успеят да гарантират самостоятелно всички депозити в местните банки.
Много хора си мислеха, че след като президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обеща да направи всичко възможно, за да спаси еврото, кризата е приключила. Всички, които имат банкови депозити, сега разбират обаче, че ако кризата е свършила, то това е единствено защото еврозоната е намерила нов източник за финансиране – техните спестявания.
преди 11 години nobel, не съм съгласен с "Никой банкер не би могъл да предизвика "жилищен балон"". В кръга банки - строителни предприемачи - купувачи - банки съществува т. нар. "положителна обратна връзка", при това е адски много силна. По време на надуването на "балона" предприемачите строят, а купувачите купуват поради самото надуване, а банките улесняват надуването, защото и на тях им е изгодно. Системата усилва сама себе си, докато изгърми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Я виж ти, започваш малко по малко да напредваш. Щом казваш, че кризите не зависят от вида на използваните пари, значи ти остава една малка стъпчица за да разбереш, че кризите не зависят от парите въобще. Да вземем кризата с лалетата. От какво е била породена тя - от парите или от лалетата? Разбира се, че от лалетата, защото както сам казваш тогава парите са били златни и непроменливи. Това, което се е променяло в случая са лалетата, които като живи организми имат естественото свойство да се размножават. Същото се отнася и за балона с жилищата. Никой банкер не би могъл да предизвика "жилищен балон" без да има построени жилища. Също така много лесно можеш да се сетиш какво е предизвикало The Great depression през 1929-а. Да си чувал тогава да се е случила някаква промяна? Нещо за техническа революция, масово производство и Хенри Форд? Опитай малко да помислиш в тази посока. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Няма съществена разлика между фиатни и "физически" пари. Ако/докато има възможност за осъществяване на механизма на банковата мултипликация ще е все едно дали са "напечатани" нови пари или съществуващи (физически) такива са дадени повече от един път едновременно на заем. Да напомня, че голямата депресия преди 80 г. стана в условия при златни пари. При "златни" пари са станали и всички балони преди това, започвайки от първия по-сериозен и документиран случай - холандската мания по лалета през 17-ти век. И причината и при златни пари да се случва същото е, че едни и същи пари могат да се дадат многократно на заем по едно и също време (т.е. преди да е върнат предишния заем). Което по същество води до абсолютно същия ефект като да бяха напечатани нови пари. И което, докато има "мегдан" за разширение не е лошо защото повече пари значи повече възможности. Но свършат ли възможностите за разширение тогава кредитната система, базирана на лихвата като стимул угасва. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Най-голямата мафия в света! ФЕД! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Няма Банкова дейност! Всичко е лихварство и източване! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Има ли банка намесена, няма нищо сигурно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години рано е за налагане на естествени и ненарушими правила. трябва да се "предадат" всички преди това! После "дупе да ни е яко"! - до тогава, изкуствени и манипулируеми ...! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години имаме отчайваща нужда от банкова паника - за да се отрезвим и разберем че- лихварството с фиатни пари трябва да е регулирано.- че нефизическите (необезпечени, фиатни) пари не могат да са стока за търговия, а само регионален контролиран обменен инструмент (Китай го знае вече и много му се сърдят за това). Свободно лихварство може да се упражнява само с "физически" (100%обезпечен) пари.-че "финансова стабилност" с фиатни пари означава само поддържане на една болна виртуалност в която победител е този, който е по голям шмекер. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Всяка криза е само добър повод. Четете за поръчаната паника 1907 година в САЩ. Резултатът е Федералния резерв/ американската частна централна банка 1913г. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Боли ме третия крак за Кипър, ЕС, световната криза и т.н. ние сме остров на стабилността.Имаме железен борд, още по як кандидат премиер и нови магистрали. отговор Сигнализирай за неуместен коментар