Събитията през 2012 г. потвърдиха появата на нова глобална асиметрия. В капана на безпрецедентна финансова несигурност и не особено розова икономическа перспектива богатите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и тяхната средна класа се страхуват за геополитическата си тежест и социален статус. В много райони на Азия, Африка и Латинска Америка обаче оптимизмът нараства, пишат Жан-Мишел Северино, бивш шеф на Agence française du développement (AFD) и изпълнителен директор на I&P Conseil и Оливие Рей, икономист на френското външно министерство, в коментар за ProjectSyndicate.
Тези тенденции накараха правителствата на развитите страни да прибегнат към протекционизъм. Пример за това са призивите на Франция за „деглобализация“. Междувременно в светлината на демонстрираната от десетилетия арогантност на Запада националната гордост сред по-богатите развиващи се (изгряващи) икономики все по-често се проявява под формата на самоувереност, обагрена със злорадство.
Но тъй като в съвременния свят развитите, изгряващите и развиващите се икономики са тясно свързани, те или ще се измъкнат от кризата заедно или ще се озоват в зоната на здрача, където не са попадали от 1930-та година.
След края на Втората световна война беше създадена нова глобална икономическа система, в която все по-голям брой развиващи се страни възприемаха ориентирани към износа модели на растеж. Това гарантираше на развитите страни доставки на евтини суровини и потребителски стоки. Новият икономически модел беше несъмнен успех – повече хора се измъкнаха от нищетата през 20-те век, отколкото през предходните 2 хилядолетия като цяло. Този модел определено обогати страните от ОИСР, тъй като вносът на евтини стоки и услуги увеличи многократно покупателната им способност.
Същевременно обаче моделът отслаби социалната структура в развитите страни, тъй като увеличи неравенството и изключи голям процент от населението от трудовия пазар. Нещо повече тази структура е причина за финансовите дисбаланси, които наблюдаваме днес – за да се справят с нарастващото неравенство и забавящия се растеж, страните от ОИСР решиха да стимулират потреблението чрез издаването на облигации – както публични, довели до европейската дългова криза, така и частни - основна причина за ипотечната криза на американския пазар.
Това не би могло да се случи обаче, ако с времето основните доставчици на енергия и потребителски стоки за страните от ОИСР не се превърнаха и в техни кредитори. В настоящата ситуация, която може да бъде описана като забележителен исторически обрат, бедните страни по света финансират богатите, тъй като държат огромни валутни резерви.
04:40 | 14.09.22 г.