Повечето наблюдатели приемат неортодоксалните монетарни практики - като вливането на ликвидност (QE) например, за необходима част от усилията за рестартиране на анемичния икономически растеж, пише Нуриел Рубини, професор по икономика от Stern School of Business към Университета в Ню Йорк, в коментар за ProjectSyndicate.
Въпросите за ефективността и рисковете от печатането на пари стават все повече и повече. В частност, струва си да обърнем внимание на 10 потенциални проблема, асоциирани с подобни политики от страна на централните банки, коментира председателят на Roubini Global Economics.
Първо, вливането на ликвидност крие опасност за раздуване на инвестиционни балони, които могат да доведат до депресия. Ако QE отложи необходимото понижаване на дълговата тежест в частния и публичния сектор прекалено дълго, може да станем свидетели на появата на цяла армия зомбита – зомбирани финансови институции, зомбирани домакинства, зомбирани компании и в крайна сметка зомбирани правителства.
Ето защо някъде по средата между екстремните кейнсиански модели, (които съветват правителствата да прилагат икономически стимули, за да постигнат растеж на всяка цена) и екстремните модели на фискални икономии, вливането на ликвидност трябва да бъде прекратено.
Второ, повторението на QE може да се окаже неефективно с течение на времето, тъй като каналите за прехвърляне на тази ликвидност към реалната икономика вероятно ще се затлачат. Облигационният канал ще спре да работи, ако доходността по облигациите се окаже твърде ниска, докато кредитният канал ще пресъхне, когато ликвидността в банковата система се окаже прекалено висока.
На практика всички, които могат да теглят заеми - компаниите и домакинствата с висока кредитна оценка – всъщност не се нуждаят от подобно финансиране, докато силно задлъжнелите компании и обикновените домакинства, ще бъдат лишени от достъп до кредитната система заради кризата.
Освен това, въпреки че при вливане на ликвидност цените на акциите нарастват, подкрепата за реалната икономика чрез този канал може да се окаже краткотрайна, в случай, че растежът не се възстанови бързо.
Също така понижаването на реалните лихвени проценти чрез повишаване на инфлационните очаквания при програма за вливане на ликвидност с отворен край крие инфлационен риск.
Трето, валутният канал за пренос на ликвидност към реалната икономика е неефективен, ако няколко от водещите централни банки печата пари едновременно, тъй като подобни програми водят до обезценяване на валутите.
Когато това се случи, QE се превръща в игра без печеливши, защото всички валути не могат да се обезценяват едновременно. Освен това търговските дефицити също не могат да се изчистят едновременно. Резултатът в подобни ситуации е „валутна война“
04:06 | 14.09.22 г.