Седмо, прекратяването на програмата за вливане на ликвидност е сложен процес. Ако то се случи твърде бавно и твърде късно, инфлацията и/или кредитните балони може да се окажат неизбежни.
Също така, ако програмата бъде прекратена чрез продажбата на дългосрочните активи, закупени по време на вливането на ликвидност, резкият ръст на лихвените проценти може да задуши възстановяването и да доведе до мащабни финансови загуби за всички, които държат дългосрочни облигации.
От друга страна, ако прекратяването на програмата бъде извършено чрез повишаване на лихвените проценти по излишните резерви, (за да бъде стерилизиран ефектът върху кредитната експанзия), загубите за централните банки биха били значителни.
Осмо, един продължителен период на негативни реални лихвени проценти означава преразпределение на доходите и богатството от кредиторите и всички, които имат депозити, към потребителите на кредити.
От всички форми на корекция, които могат да доведат до понижаване на дълговите нива - растеж, икономии, преструктуриране на дългове или въвеждане на нови данъци за богатите - монетаризирането на дълговете (в комбинация с по-висока инфлация) е най-малко демократичната опция, тъй като сериозно може да засегне кредиторите и всички тези, които имат депозити, включително пенсионерите и пенсионните фондове.
Девето, QE и другите неконвенционални монетарни практики могат да имат сериозни и непредвидими последици, сред които появата на необосновано висока инфлация и осезателно забавяне на растежа, в случай, че банките – които трябва да оцеляват в условията на твърде ниски нетни маржове – решат, че кредитирането не си струва риска.
Накрая, съществува риск обратният път към нормализирането на монетарната политика да бъде изгубен. Всъщност някои страни вече изоставят режимите за поставяне на инфлационни цели и навлизат в неизследвани територии, където котва за ценовите очаквания не съществува.
САЩ преминаха от QE1 към QE2 и сега към QE3. Последната програма е потенциално неограничена и е свързана с новото на безработица. В същото време представители на администрацията открито обсъждат ползите от въвеждането на негативни лихвени проценти, а централните банкери прилагат все по-рискови модели за облекчаване на кредитирането, тъй като ефективността на програмите за вливане на ликвидност намалява.
Накратко, политиките на централните банки и правителствата са все по-неортодоксални и яснота за краткосрочните ефекти, непредвидените последици и дългосрочните тенденции почти няма.
Наистина краткосрочен позитивен момент от вливането на ликвидност има, но ако тези програми продължат твърде дълго, страничните ефекти могат да се окажат тежки, а дългосрочната цена много висока, предупреждава Рубини.
преди 11 години теориите се появяват в отговор на времето си. Едни работят други не. "Кейнсианство", "монетаризъм", "социализъм", "капитализъм" са само етикети. Отричайки думата се отрича цял комплекс от идеи сред които неминуемо има и добри. На примерите за кейнсианско блато вероятно могат да се намерят такива и на безсилен монетаризъм. Не мога да споря по този начин - нямам познанията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Проблема при заеманто на пари не може да се види докато не дойде време за връщане. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А иначе, "печатането на пари" от ЦБ може да избегне някои от споменатите от Рубини опасности като просто заобиколи стандартните канали за вливане на "напечатаните" пари и започне пряко кредитиране на реалната икономика (т.е. без посредничеството на търговските банки и облигационните пазари). Е, някои хора ще изпуснат едни големи кокали (които и без това не могат да преглътнат), ама няма как - или те или ние. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години От гледна точка на монетарните ефекти, така нареченото "печатане на пари" от централните банки се различава много малко от добре известния банков мултипликатор. Да не кажа, че няма почти никаква разлика между тях. Затова, всеки който се концентрира върху минусите на "печатане на пари" от ЦБ следва да приложи същия подход и към механизма на банковата мултипликация (и да види същите минуси и там). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За златото не знам но всички суровини деноминирани в долари и не толкова контролирани от правителство на САЩ / като петрола / се изстреляха в космоса . За справка : Мека пшеница 2009 -210.49 лв, 2012 - 404.18 лвЦаревица 2009- 208.86 лв, 2012 - 354.85 лв Ечемик 2009- 206.35 лв, 2012 - 378.14 лв Семена от слънчоглед 2009-383.19 лв, 2012 - 841.04 лв Данните са на НСИ за тон , и са средни за годините отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Всъщност печатането на пари що донесе и още една "екстра" - безпрецедентното поскъпване на златото, което ни очаква. Още песимистични прогнози - в моя блог: http://trade2win.blog.bg/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Като индивидуален трейдър и технически анализатор виждам печатането на пари като основен двигател на голямото поскъпване на някои от националните индекси. Така например DJI, NAS100, S&P500, DAX, UK100 се изкачиха на нива от есента на 2007 г. - т.е. преди кризата да започне. Това не вещае нищо добро - пиша за това в моя блог: http://trade2win.blog.bg/ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Който не познава историята си е обречен да я преживее наново ! Имам усещането че се въртим в някаква омагьосана реалност - Първо отричахме Кейнс / в Европа / като си мислихме че сме вече сме надраснали пазарните цикли , сега пък сме на път да затънем в кенсианското блато въпреки че пак имаме чудесен исторически опит с Япония . Нещо май всички са се бъгнали :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години не че съм за печатането на пари, даже напротив, ама поне три от аргументите са бозава работа. Четвърто, вливането на ликвидност в развитите икономики води до прекомерен ръст на капиталовите потоци към развиващите се пазари, които от своя страна са изправени пред трудни решения.Да...и големият ръст е много лош за тях-за пример Китай, Турция, Бразилия...и ако за третата има опасност за икономиката, то за първите две се получи чудесно... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години разсъжденията ми от предния пост са само лични изводи на непрофесионалист. Изводите са с презумпцията, че Финансите (вкл. монетарна политика) е само кръвоносната система на икономиката и не може да се очаква да и се вменят други функции (преразпределението). Дори привидно да изглежда че може. "Нормализирането" на монетарните политики ще е следствен и естествен процес на икономическо раздвижване и ще изпълняват точно това което изисква икономиката. Т.е. няма нужда от тревога и фиксация върху тях. отговор Сигнализирай за неуместен коментар