Трябва ли да се въвежда данък върху CO2 емисиите?

В общи линии решенията са две, но никое от тях досега не е прилагано широко мащабно. Първото се състои в идеята да преминем решително от фосилни горива към възобновяеми енергийни източници, особено към вятърна и слънчева енергия. Някои страни дори могат да продължат да използват ядрена енергия за известен преходен период. (Генерирането на енергията от водноелектрически централи не замърсява атмосферата с парникови газове. По света обаче има съвсем малко места, където подобен вид централи все още могат да бъдат изградени без това да има сериозни екологични и социални последици).

Второто решение е базирано на технологията въглеродните емисии да бъдат складирани под земята. Този метод обаче - carbon capture and sequestration (CCS) – все още не е изпробван.

Предполага се, че CO2 може да се улавя още докато въглищата и газта горят в топло електроцентралите. Другият начин е емисиите да бъдат улавяни директно във въздуха чрез специален химичен процес. И в двата случая обаче CCS технологията би изисквала значителни инвестиции преди да може да се приложи.

Основният проблем е времето. Ако разполагахме със столетие, за да променим световната енергийна система, можехме да сме сравнително спокойни. Сега обаче трябва да извършим по-голямата част от прехода към ниско въглеродна енергия до средата на века. Това е изключително трудно като се има предвид дългия транзитен период, необходим за пренастройването на световната енергийна система. Тук става въпрос не само за електрическите централи, електропроводите и транспортната система, но и за жилищата и обществените сгради.

Съвсем малко региони по света могат да се похвалят с някакъв прогрес в тази насока. Всъщност САЩ инвестират масивно в добива на природен газ без да признават или да се впечатляват от факта, че това само ще влоши нещата по отношение на глобалното затопляне.

Дори ако щатската икономика премине от въглища на природен газ, американските въглища вероятно ще се изнасят, за да бъдат изгаряни в други части на света. При всички случаи природният газ, въпреки че отделя по-малко въглеродни емисии от въглищата, е фосилно гориво и изгарянето му ще продължи да причинява неприемливи щети на климата.

Единствено Европа полага сериозни усилия да ограничи въглеродните емисии. За целта беше създадена система, която изисква всеки индустриален замърсител да получава разрешителни за определена квота CO2 емисии. Тъй като тези разрешителни се търгуват на пазарна цена, компаниите имат интерес да ограничават въглеродните си емисии, така че да могат да купуват по-малко разрешителни или да продават излишните за печалба.

Проблемът е, че пазарната цена на тези квоти се срина заради рецесията в еврозоната. Разрешителните, които се продаваха за над 30 долара за тон преди кризата, сега се търгуват за под 10 долара. При тази толкова ниска цена компаниите няма особен стимул да ограничават замърсяването. Ето защо европейският бизнес продължава да я кара по старому, въпреки усилията на администрацията.

Съществува обаче доста по добра стратегия от търговията с квоти. Всеки регион по света трябва да наложи данък върху въглеродните емисии, който в началото да е съвсем нисък, но да се увеличава постепенно и предвидимо с годините.

Част от постъпленията от този данък ще бъдат предназначени за субсидиране на нови ниско въглеродни енергийни източници като вятърната и слънчевата енергия, както и за покриване на разработката на CCS технологията. Първоначално тези субсидии могат да са високи, но да намаляват, докато данъкът върху въглеродните емисии се повишава, а цените на новите енергийни технологии падат заради иновациите.

С една дългосрочна и предвидима система от данъци и субсидии, насочена към понижаване на въглеродните емисии, светът ще успее да премине към използването на по-ниско въглеродна енергия при това при по-висока енергийна ефективност. Времето е кратко, а необходимостта всички страни по света да възприемат практични и далновидни енергийни стратегии е по-голяма от всякога.