Трансграничните капиталови потоци са се свили с над 60% спрямо нивата отпреди кризата, като спадът е най-сериозен във Великобритания, съобщава Financial Times. Това е признак за проблемите, които световната финансова система и банките все още изпитват.
Заемите и инвестиционните потоци между страните са се свили до 4,6 трлн. долара през 2012 г., разкриват данни на консултантската агенция McKinsey. За сравнение през 2007 г. те са възлизали на 11,8 трлн. долара. Спадът като цяло се дължи на европейската дългова криза. Капиталовите потоци остават по-устойчиви единствено в развиващите се икономики.
Резкият спад „хвърля сянка на несигурност върху еволюцията на финансовата глобализация“, се посочва в изследването на McKinsey. Въпреки че до голяма степен експанзията преди 2008 г. беше свързана с нарастващите икономически дисбаланси, които доведоха до раздуване на инвестиционни балони, сега компанията предупреждава за зараждането на една „доста по-балканизирана финансова система, характеризирана с ограничен достъп до кредити и по-високи цени за финансиране в някои страни“.
Въпреки че глобалната икономика се завръща към растеж, „ние не виждаме, каквото и да е възстановяване що се отнася до финансовата глобализация“, казва Сюзън Лунд, един от авторите на доклада.
След колапса на Lehman Brothers глобалните капиталови потоци се сринаха до едва 1,7 трлн. долара през 2009 г. - най-ниското ниво от 1995 г. Възстановяване през следващата година обаче не се случи, тъй като банките в еврозоната се оттеглиха от международните пазари.
Отчитайки ефекта от дълговата кризата върху банките от Стария континент, докладът констатира, че докато Западна Европа е генерирала 56% от растежа на капиталовите потоци за периода 1980 г. - 2007 г., именно еврозоната е отговорна за колапса им със 72% от 2007 г. до сега.
Великобритания не е част от европейския валутен съюз, но според McKinsey трансграничните капиталовите потоци към и от Острова са се свили с 82% за периода 2007 г. - 2011 г.
От 2007 г. насам банките в еврозоната купуват и заемат все повече местни облигации. Лунд обаче подчертава, че „смисълът от създаването на единната валута е бил в това да се насърчи пазарната интеграция – тенденция, която за момента не се наблюдава“.
Капиталовите потоци към развиващите се икономики обаче почти достигат нивата от преди кризата. На тези пазари преките чуждестранни инвестиции представляват значително по-голям дял, отколкото в развитите страни.
Капиталовите потоци, идващи от развиващите се страни, нарастват дори още по-бързо от капиталите, които се вливат в икономиките им. През 2012 г. те са достигнали 1,8 трлн. долара спрямо 295 млрд. долара през 2000 г.
Китай вече е по-сериозен източник на заеми за Латинска Америка, отколкото Световната банка (СБ) и Интерамериканската банка за развитие (ИАБР) взети заедно, разкриват данни на McKinsey.
Въпреки това авторите на изследването отбелязват, че стойността на финансовите активи на развиващите се пазари като процент от глобалните финансови активи се е увеличила незначително през последните 5 години – много по-малко, отколкото делът на развиващите се икономики като процент от глобалния брутен вътрешен продукт (БВП).