Дебатът за перспективите пред евентуалното споразумение за свободна търговия между Европейския съюз (ЕС) и САЩ набира скорост. Поддръжниците изтъкват ползите, което едно такова споразумение би донесло на двете икономики, но в крайна сметка негативите може и да надхвърлят ползите, пише FT.
Най-важното е, че една трансатлантическа сделка ще подкопае многостранното сътрудничество и в частност приключването на преговорите в Доха, както и ще отслаби многостранните институции, като Световната търговска организация (СТО), подчертава изданието.
Премахването на търговските бариери може да повиши брутния вътрешен продукт на ЕС със 190 млрд. евро, а на САЩ – със 100 млрд. евро, според оценки на Германския фонд "Маршал". Тези числа не са за пренебрегване, но всъщност представляват доста скромен принос. По-голямата потенциална полза би била засилената конкуренция сред компаниите, които стават част от много по-голям общ пазар.
Дори тези скромни оценки се основават на надеждата, че може да се постигне цялостно премахване на търговските бариери. Това е повече от съмнително, тъй като ЕС не е склонен да отстъпи по въпросите за селскостопанските продукти, а САЩ изнася основно точно селскостопански продукти.
В бюджета на еврообщността от 2014 до 2020 г. са предвидени 370 млрд. евро за Общата селскостопанска политика. Как да повярваме, че Брюксел ще рпомени позицията си по отношение на селското стопанство и ще позволи свободна търговия, посочва се в анализа.
Основният недостатък на евентуалното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ е, че то може да угаси и последната надежда за постигане на истинско многостранно търговско споразумение. Кръгът от Доха на Световната търговска организация, който започна през 2001 г., е парализиран. Нежеланието на ЕС да направи компромис с либерализацията на търговията в селското стопанство и на САЩ да приеме по-малки намаления на тарифите за развиващите се пазари изигра немалка роля за тази ситуация.
Договорка между ЕС и САЩ не само ще сложи край на бюрокрацията от двете страни на Атлантическия океан, но и ще доведе до пълна забрава на глобалното споразумение и ще подкопае политиката на малкото функциониращи световни организации. Многостранните правила губят значение в един свят, където идват да доминират двустранните споразумения, отбелязва изданието.
Защо многостранноста е толкова важна за търговията? От една страна защото дава равен шанс на всички народи да се възползват от глобализацията. Рискът от протекционизъм и търговски войни е още един аргумент в полза на многостранния подход. Заради кризата обаче протекционизмът осезаемо се засили и се оказа, че не е призрак от миналото. В такъв случай при действието на двустранни споразумения кой ще играе ролята на неутрален арбитър в търговски спорове, пита изданието.
Още повече, че вече развиващите се пазари са основни търговски партньори и на ЕС, и на САЩ, докато двустранната търговия се свива. Най-доброто решение за прекратяване на този упадък е многостранното споразумение.
Разликата в потенциала за растеж между индустриализираните страни и развиващите се страни се задълбочава. Следователно правилната стратегия за ЕС и САЩ е да задълбочат ангажиментите си да подготвят развиващите се пазари, като Китай и Индия, да станат по-отговорни партньори на световно равнище.
През следващите години световната икономика се нуждае от многостранно споразумение и възраждане на глобалното лидерство на ЕС и САЩ. Двустранно търговско споразумение само би отслабило тези перспективи.