fallback

Непредвидените щети от спасяването на Европа

Спасителните програми задълбочават допълнително най-сериозния проблем на Стария континент – тоталната загуба на конкурентоспособност

08:45 | 11.03.13 г. 26
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Президентът на ЕЦБ Марио Драги. Снимка: Ройтерс

Еврозоната преживява своята шеста година на рецесия и усилия от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и международната общност да се справят с нея. Тези усилия оплетоха политиците и централните банкери в мрежата на пълзящ интервенционизъм, за който британският премиер Дейвид Камерън предупреди, че може да промени еврозоната „до неузнаваемост“ и който според него нарушава основните икономически и политически принципи на общността, пише Ханс-Вернер Син, професор по икономика от Университета в Мюнхен, президент на института за икономически изследвания Ifo и съветник на германското министерство на икономиката, в коментар за ProjectSyndicate.

Най-новата инициатива в тази насока, подкрепена от френския президент Франсоа Оланд, е искането ЕЦБ да манипулира курса на еврото. Оланд е притеснен от рязкото поскъпване на еврото, което се повиши от 1,21 долара в края на юли 2012 г. до 1,36 долара в началото на февруари.

Поскъпването на еврото оказва натиск, както върху страните от Южна Европа, така и върху Франция, понижавайки допълнително конкурентоспособността им.

Евтиното кредитиране, стимулирано от ниските лихви, които донесе единната европейска валута, доведе до раздуването на инвестиционен балон Южна Европа, чието спукване съвпадна с финансовия колапс от 2008 г. Кредитните условия се влошиха рязко и в резултат на това половината страни от еврозоната се оказаха силно зависими от чуждестранните инвеститори.

Френската икономика също пострада, тъй като клиентите й в Южна Европа се оказаха в затруднено положение. Според глобално проучване на Goldman Sachs Франция трябва да извърши 20% вътрешна девалвация спрямо еврозоната и около 35% спрямо Германия, за да възстанови устойчивостта на външния си дълг.

ЕЦБ и международната общност – особено Международният валутен фонд (МВФ) – се опитаха да се справят с кризата като заместят недостига на частни капитали с публични кредити.

Банката насочи програмата си за рефинансиране на банковия сектор и изкупуване на активи – възлизаща на 900 млрд. евро – към Южна Европа и Ирландия. Така обаче институцията се изложи на риск, тъй като единственият начин тази програма да бъде приложена е чрез понижаване на изискванията за обезпечение на кредитите. В повечето случаи за обезпечение се използват ДЦК на страни от еврозоната.

За да спре колапса на въпросните облигации и така да се спаси, ЕЦБ започна да ги купува. Банката също така обяви, че ще придобие неограничено количество от тези активи, ако това се окаже необходимо. В същото време беше създаден и Европейският механизъм за стабилност, който има за цел да защитава правителствата и банките в еврозоната.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:04 | 13.09.22 г.
fallback