IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Непредвидените щети от спасяването на Европа

Спасителните програми задълбочават допълнително най-сериозния проблем на Стария континент – тоталната загуба на конкурентоспособност

08:45 | 11.03.13 г. 26
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
<p>
	Президентът на ЕЦБ Марио Драги. <em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Президентът на ЕЦБ Марио Драги. Снимка: Ройтерс

Тези гаранции успяха да успокоят пазарите и съживиха капиталовите потоци от ядрото на еврозоната към периферията. Инвестиции обаче има и от други страни. Да държите евро и деноминирани в евро активи отново е атрактивно. Именно това обаче доведе до поскъпването на единната европейска валута и новите предизвикателства пред общността.

Тук трябва да бъде отбелязано, че манипулирането на курса на йената от страна на Японската централна банка (ЯЦБ) не се оказа от особено значение, след като беше разкритикувано от президента на Bundesbank Йенс Вайдман. Японската интервенция не може да обясни поскъпването на еврото спрямо долара и много други валути.

На теория ЕЦБ може да спре поскъпването на еврото чрез изкупуване на чуждестранна валута. В крайна сметка обаче това ще трябва да бъде направено чрез обезценка на единната валута.

Ето защо президентът на ЕЦБ Марио Драги отхвърли предложението на Оланд почти веднага. Драги е наясно с огромните суми, които са похарчени през 70-те и 80-те години след колапса на валутната система от Бретън Удс, за безполезни и скъпи интервенции за стабилизиране на валутните курсове. Поради тази причина той не иска да поставя под съмнение мисията на ЕЦБ да гарантира ценовата стабилност.

Поскъпването на еврото разкрива огромните странични щети от спасителните програми. Сега вече кризата, която до този момент бушуваше единствено в страните от периферията на еврозоната, може да се прехвърли и към все още стабилните икономики от европейското ядро. Това ще изложи данъчните и пенсионните системи в цялата еврозона на още по-голям финансов риск и в същото време ще попречи на дългосрочното възстановяване на икономиките от периферията.

Истина е, че спасителните програми стабилизираха правителствените финанси и понижиха цената за финансирането на силно задлъжнелите европейски страни. Това обаче доведе до поскъпване на валутата, която те използват и понижи конкурентоспособността им.

Спасителните операции на ЕЦБ не позволиха осъществяването на вътрешна девалвация – понижаване на цените на активите, труда и стоките – от която се нуждаят закъсалите страни, за да привлекат свеж капитал и възвърнат конкурентоспособността си. Причина за това е скъпото евро, което прави тази задача още по-предизвикателна.

Накратко, спасителните програми в Европа задълбочават допълнително най-сериозния проблем на Стария континент – тоталната загуба на конкурентоспособност.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 14:04 | 13.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

20
rate up comment 9 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
Словосъчетанието "свободен пазар" ми се струва, че е някаква пропагандно-политическа измислица. Понеже такова нещо нито е имало нито някой го е целял, то си мисля, че това словосъчетание никога не е използвано в официални европейски документи. "Пазар" да, но не и "свободен". Т.е. думите "свободен пазар" са използвани главно в медиите от (а) политици-популисти, (б) платени пропагандатори и (в) недоразбрали и заблудени журналисти. Отговорните хора използват по-точния термин "регулиран пазар". А най-точно според мен е да се казва "свръх регулиран пазар".
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
19
rate up comment 9 rate down comment 1
deant
преди 11 години
Това, което става в Европа няма нищо общо с демокрацията. В Европа тази дума е останала само в учебниците, заедно със словосъчетанието свободен пазар.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
18
rate up comment 29 rate down comment 0
RedBot
преди 11 години
Западния свят сам си го завря. Направи заводи, обучи специалисти, цивилизова им градовете на азиатците. Сега те произвеждат всичко в пъти по-евтино, понеже нямат *** регулации, не им дреме за емиси на парникови газове, плюскат яйца от нещастни кокошки, не им пука че прасетата са умрели нехуманно... и тн идотизми. Тук останаха едни застаряващи нации с адски тромави социални системи, неконкурентни и разчитащи на евтини стоки от изток. Консултанти от които никой няма нужда и безработни, за които няма икономически смисъл да работят. Историята с Римската империя се повтаря с малката подробност, че няма нови земи за колонизиране вече.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
17
rate up comment 1 rate down comment 0
Боян
преди 11 години
Явно забравяш, че в Европа основната форма на управление е демокрацията и ако матряла много го заболи стават фалове както в Италия и ако са започнали някакви реформи, то те веднага спират и държавата влиза в омагьосан кръг на полувенчати или никакви реформи, за пример вземи България ако капацитета ти е достатъчно голям ще разбереш какво имам в предвид.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
16
rate up comment 2 rate down comment 1
deant
преди 11 години
"Точно с този проблем са се захванали мразените от вас бюрократи в брюксел, което мен лично много ме радва."-----------Извинявай ама ми се струва, че точно ти си в света на илюзиите. Това, че са гласували някакви тавани (баснословни) за бонусите, не значи че всички ще се юрнат да се местят от банките към фабриките. И изобщо намесата на печатницата е пълна глупост. Първо трябва да ЗАПОЧНАТ реформите, както и тези които нищо не става от тях да фалират (включително и банките). Реформите досега са половинчати, но за техните половинчати резултати пускаме печатницата, щото електората да не го заболи.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
15
rate up comment 2 rate down comment 1
Боян
преди 11 години
Колкото до това, че само с производство стават нещата също си много далеч от истината, примери от историята на СССР и Китай преди 1990 безброй много. Финансистите също имат някаква роля, НО къде е проблема според мен? Просто във финансовите среди се дават най-големите възнаграждения и то в много пъти над тези в производството както в Европа така и в САЩ и това е голям проблем, защото придърпва всички кадърни хора към тези сектори и оставя производството без качествено ръководство и това води до неефективност в сектора и от там цялата икономика която лежи на този сектор изпада в колапс. Точно с този проблем са се захванали мразените от вас бюрократи в брюксел, което мен лично много ме радва.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
14
rate up comment 4 rate down comment 1
Боян
преди 11 години
Това на теория е много вярно, но е изключително трудно постижимо, за да реформираш икономиката си както и съставните и части, нейните фирми за необходими години, а ефекта от тези реформи още поне толкова време, да не би Германия вчера да си реформирали икономиката? НЕ още в края на предния век се правят реформи там и то ПРАВИЛНИТЕ (то и в България правим реформи, ама то едни реформи) и чак 10 години по-късно берът плодовете. Така че фирми като Фолксфаген не се правят за 1-2 години, така че поста ти е просто в света на фантазията. Печатницата трябва да се използва единствено да се облекчи болката от реформите, като болкоуспокоително, но единствения изход са реформите, това го знае и най-глупавия човек предполагам.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
13
rate up comment 5 rate down comment 0
Ricco
преди 11 години
"Една от големите грешки на днешните икономисти е, че не са много наясно как работи икономиката и търсят проблема там, където не е."------------------Те са наясно, но понеже искат те да са на върха на хранителната пирамида (и да лапат най-много) и затова все извъртат нещата така, като че ли от тях зависи всичко и те са най-важните. Но това е така само защото останалите (реалния сектор) не са организирани и не им се противопоставят. Естествено с разумна алтернатива. Но това скоро (до около година) ще бъде поправено и алтернатива ще има.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още