Ако с настъпването на кризата беше актуална темата за твърде големите компании, които не могат да бъдат оставени да фалират, днес посоката на дискусията вероятно трябва да се измести към управлението, пише проф. Мурад Чаудри от Brunel University за CNBC.
Всяка компания се създава с надеждата да се развива и разраства и да носи материални и нематериални облаги и на собствениците й, и на обществото, посочва Чаудри. Стремежът е тя да се разраства, като всички нови служители споделят обща визия за качеството на бранда и обслужването на клиентите.
„Нека си представим обаче, че една такава компания се е разраствала в продължение на много години и се е превърнала в глобален гигант. Тя все така ще осъществява избраната дейност, но ще е много по-трудно един конкретен човек да е наясно дали всички служители споделят обща визия за качеството и обслужването. Ето така се раждат твърде големите за управление компании“, пише още той.
Чаудри подчертава, че бордът на директорите и мениджърите са толкова откъснати от реалността и взаимодействието с клиентите, че в един момент губят и посоката, и фокусът на компанията, а това може да се промени само с вертикални реформи.
На финансовите пазари в ерата преди глобализацията и електронизацията доминираха по-малки компании и партньорства, като в повечето случаи агентите бяха и собственици и в общи линии знаеха какво се случва в структурите, без значение дали в централния им офис, или на друго място. Сега обаче е много по-трудно да откриват „гнилите ябълки“ в корпоративните структури, посочва Чаудри.
05:42 | 12.09.22 г.