Много анализатори вярват, че глобалните дисбаланси, които характеризираха световната икономика в годините преди кризата от 2008 г., като цяло са изчезнали. Но дори излишъкът по текущата сметка на Китай и американските дефицити да са по-умерени, трудно е да твърдим, че тези дисбаланси наистина са коригирани.
Остава и един още по-важен въпрос - може ли следкризисната глобална икономика едновременно да се радва на растеж и баланс, пише Санджеев Саниал, глобален стратег на Deutsche Bank, в коментар за ProjectSyndicate.
За да отговорим на тези въпроси, е важно да разберем какво поражда динамиката на настоящата ситуация.
Балансът по текущата сметка представлява разликата между инвестициите и спестяванията в дадена икономика. През 2007 г. нивото на спестявания в САЩ достигаше 14,6% от брутния вътрешен продукт (БВП). Ето защо с инвестиции от 19,6% от БВП страната имаше дефицит по текущата сметка. През същата година инвестициите в Китай бяха фиксирани на 41,7% от БВП, а спестяванията достигаха 51,9%.
От 2007 г. дефицитът по текущата сметка на САЩ се е свил, но не заради нарастването на спестяванията. Това на практика се случва заради колапса на инвестиционната активност в страната, докато нивата на спестявания са всъщност вече под 13% от БВП заради влошеното състояние на правителствените финанси.
Междувременно нивата на спестявания в Китай остават устойчиво високи въпреки свиването на излишъка на фона на инвестициите, достигнали 49% от БВП. С други думи днес американците пестят дори още по-малко, отколкото преди кризата, а китайците инвестират дори повече.
Евентуално възстановяване на щатската икономика в бъдеще почти със сигурност ще предизвика съживяване на инвестиционната активност, тъй като през последните години американският бизнес отложи редица неизбежни капиталови инвестиции.
Твърде вероятно е възстановяването на растежа в САЩ да доведе до дори още по-голям дефицит по текущата сметка, дори нивата на спестявания слабо да се повишат, а местният добив на енергийни суровини да ограничи вноса на газ и петрол.
Китай има точно обратният проблем. За да постигне устойчив растеж, Пекин трябва да продължи да инвестира половината от възлизащия на 9 трлн. долара брутен вътрешен продукт (БВП) – съвсем не лесна задача за страна, която вече разполага с чисто нови магистрали и летища.
Всъщност през следващото десетилетие, докато Китай се опитва да пренасочи икономиката си към производство с повече добавена стойност, необходимостта от нови инвестиции ще намалее дори още повече.
Разбира се, нивата на спестявания в Китай също ще се понижат. Опитът на Япония от 80-те години обаче демонстрира как един рязък спад на инвестициите може да генерира огромен и устойчив излишък по текущата сметка, дори когато нивата на спестяванията се понижават, а валутата поскъпва. Може да звучи парадоксално, но една по-силна валута може да стимулира външен излишък, въпреки че ще обезсърчи инвестициите в ориентираните към износ индустрии.