Новата година винаги започва на чисто и с надежди. Едва ли има по-добър пример за това от настроенията около еврозоната през последния месец, пише в свой коментар за MarketWatch Матю Лин.
След три години на постоянни сътресения 2013-та стартира с изненадващо оптимистични нагласи. Лидерите на валутния съюз дори имаха смелостта да обявят, че войната е свършила и че те са победили.
„Смятам, че можем да кажем, че сериозната заплаха за еврото на практика е преодоляна“, заяви председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо. Кризата с еврото „вече е зад гърба ни“, коментира френският президент Франсоа Оланд. „Най-острата фаза от кризата изглежда окончателно премина“, настоява италианският премиер Марио Монти.
В интерес на истината действително има някои причини за тези оптимистични нагласи. Доходността по облигациите се стабилизира, при Испания и Италия тя падна значително. Борсите са във възход, във възход е и еврото. Бизнес доверието се повишава, през последните месеци не е имало срещи на върха по нощите, а снимките на притеснената Кристин Лагард и изтощената Ангела Меркел изчезнаха от челата на вестниците.
Дотук добре. Но има и уловка.
В действителност еврокризата тепърва започва. Тя стартира като обикновена финансова криза. Втората фаза ще бъде икономическа и социална криза, така че има още много препятствия за преодоляване, пише Лин.
Когато започна кризата в еврозоната – първо в Гърция, а после и в Португалия, по своята същност тя бе колапс на доверие от страна на пазарите. Инвеститорите в облигации, които смятаха гръцките облигации за стабилни като германските, осъзнаха ужасната си грешка.
Точно както се случи, когато се разбра, че кредитополучателите на високорискови ипотеки не са толкова сигурни, колкото онези със стабилна работа и добри доходи.
Правителствата от периферията на еврозоната разбраха, че вече не могат да се финансират, освен при далеч по-високи лихви. Скоро след това банковата система изпадна в беда, защото ако някой не би кредитирал правителствата, то той не би дал пари и на банките, които зависят от тях. Така на много банки се наложи да бъдат спасявани.
Банковите и финансовите кризи обаче се преодоляват относително лесно. Просто трябва да се напечатат малко пари и да се раздадат. Научихме този урок през 2008 и 2009 година.
Всъщност всичко, което Европейската централна банка трябваше да направи, беше да обещае да напечата мното пари и да раздаде кеш на банките през задната врата. Така проблемът бе разрешен.
Или поне така изглежда. Доходността по облигациите отново се понижи, при десетгодишните италиански дългове спадът бе от над 6% до около 4%, при испанските – от 7,5 до 5 на сто, при гръцките – от колосалните 37% до малко над 10%.
03:50 | 12.09.22 г.