Истинската криза в еврозоната едва сега започва

Решени ли са проблемите? За съжаление не. Както научихме още през 2008 и 2009 година, докато финансовата криза може да се разреши лесно, при икономическата нещата са доста по-трудни. А тя едва сега започва.

Има два големи проблема. Периферните държави винаги са били по-неконкурентни спрямо северните си съседи. Освен това като част от кризисните мерки, платени като цена за оставане в еврозоната, те трябваше да съкратят много разходите. А за да станат нещата дори още по-сложни, дори с по-ниските лихви капиталът в периферията си остава доста по-скъп, отколкото в Германия.

Това прави инвестициите в региона по-скъпи.

Резултатът е дълбоки и ускоряващи се рецесии. За еврозоната като цяло дори ЕЦБ очаква свиване с 0,3 на сто за 2013 г. Реалният резултат може и да е по-лош. В повечето от отделните страни ще има големи спадове, тъй като безработицата и бедността се увеличават.

Цифрите вече стават плашещи. В Испания безработицата вече е 26%, в Гърция е 26,8%. Компаниите продължават да закриват работни места и няма изгледи нещата да се подобрят. Прогнозата на МВФ е, че ръстът на БВП в Испания ще е едва 1,7 до 2017 година, което е твърде малко, за да се появят нови работни места.

Така масовата безработица се превръща в нормална за Испания, Италия и Гърция.

Въпросът тогава е колко болка могат да понесат тези общества, преди да кажат „достатъчно“? 30-те години на миналия век – последният случай, когато е имало безработица в подобен порядък, дават известни насоки. В САЩ по време на Голямата депресия безработицата стига 24%.

В Европа, където златният стандарт създаде стабилни курсове точно като обща валута, ситуацията бе по-лоша. В Дания безработицата тогава е била 28 на сто, в Норвегия – 33 на сто. Една по една всички тези държави промениха политиката си. САЩ премахнаха златния стандарт, впоследствие това направиха и други. Просто социалната страна на безработицата вече е била непоносима.

Последната държаваа, която прави това, е Холандия през 1936 година при 32,7 на сто безработица.

Условно нивата на безработица между 28 и 33 на сто са точката на пречупване. Социалните системи и емиграцията по всяка вероятност са допринесли за вдигане на тази граница, но с не чак толкова много. Така че държави като Испания и Гърция са съвсем близо до точката, в която ще се откажат от единната валута.

Освен ако скоро там ситуацията не се промени, те със сигурност ще напуснат.

Когато това стане, на пазарите ще настане бъркотия. Януарските борсови ралита в Европа са нормални – през 11 от последните 15 години акциите са поскъпнали значително в първия месец. Пред угрозата от задълбочаваща се рецесия и все по-голяма съпротива срещу обществената цена на кризата поддържането на тези настроения едва ли ще е лесно.

Забравете, че всичко изглежда спокойно. Истинската криза едва сега започва, а пред нея има дълъг път, завършва анализа си Матю Лин.