Най-богатите 1% от американците държат 25% от богатството на страната и поради тази причина правителството трябва да направи повече, за да насърчи по-справедливото разпределение на доходите, заяви носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц пред Световния икономически форум (WEF) в Давос, цитиран от BBC
Според Стиглиц до сегашното положение се е стигнало, след като от 1980 г. състоянието на най-богатите 1% от американците се е удвоило.
Той изтъква, че в същото време средният доход в САЩ остава на нивата си от началото на 90-те години.
Стиглиц похвали политиката на разпределение на доходите в Бразилия и скандинавските страни.
Той призова за осигуряването на повече възможности за добро образование сред „най-бедните 50%“ от американците, за повишаване на минималната работна заплата и за договарянето на повече колективни трудови договори от страна на синдикатите.
„Америка харесва да мисли за себе си като страна на равенството и възможностите. Така наречената американска мечта е много дълбоко вкоренена в нашето усещане за идентичност“, казва той.
„Статистическите данни обаче ни говорят друго. Индексът на възможностите в САЩ е най-ниският сред развитите страни. Шансовете на едно дете зависят от доходите на родителите му в по-голяма степен, отколкото в повечето друга развити икономики“, допълва той.
Стиглиц сравнява ситуацията в САЩ през последните 30 г. с тази от Втората световна война до 1980 г. - период, „характеризиран с ускорен растеж, в който ние всички забогатявахме заедно“.
Стиглиц похвали Бразилия, където по думите му надпартийните усилия на политиците през последните 20 г. са довели до рязко свиване на неравенството.
Междувременно Стиглиц изтъква, че скандинавските страни остават обществата с най-справедливо разпределение на доходите в света.
преди 11 години Да, това разбира се е напълно валиден пример (и нищо не пречи да започне да се прилага дори и от утре), но мисля, че не винаги е в сила. Ако говорим за напълно взаимозаменяеми работници е така, но има творчески персонал, при който такъв род замени няма да работят по този начин, а намаленото работно време ще доведе до спад на "продукцията". Или ако не достига персонал пак ще има спад. Например, ако имаме недостиг на лекари - тогава намаленото работно време директно води до спад. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Мисля, че си много прав за намаляването на работния ден (или на работните дни), но това трябва да стане на световно ниво защото иначе който го направи губи конкурентноспособност и съответно позиции. От друга страна обаче тези планини от дългове, които са натрупани досега, като че ли не могат (или поне така се смята) да се изплатят при намалено работно време и това е още една причина да не се мисли за това. Знайно е, че кредитът е един вид план и понеже е кредитирано (планирано) като за сегашното работно време то същото не може да се намали без да се свали задлъжнялостта. Затова, моята прогноза е, че намаляването на работното време няма да влезе в дневния ред на политиците още поне 5, а вероятно и 10 години. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Тенденция на автоматизация, която изяжда работни места." И тук стигаме до странния парадокс, че колкото повече развиваме технологиите и повишаваме производителността, толкова намаляват доходите. Де факто произвеждаме продукция, която няма на кого да бъде продадена, защото автоматите не се хранят, не се обличат и не ходят на курорт. И на фона на това анализаторите твърдят, че за да излезем от кризата трябва ОЩЕ да повишим производителността. Тези хора нямат ни най-малка представа на кой свят живеят. Антикризисна мярка би било ограничаване на вноса. Антикризисна мярка би било намаляване на работния ден. А увеличаването на производителността - нещо, което производителите и без това правят е про кризисно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Никой днешен политик няма да предприеме мерки за свиване на социалните системи и приземяване на стандарта на живот. Най-вероятно това ще се случи от само себе си и по грозен начин. Ще видим. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години За огромно съжелени, да - за такива тенденции говорим. В момента се дават само "обезболяващи' : пари на банките и концерни със структурна значимост, някой друго даначно облекчение, временни програми за заетост, ниски лихви при ЦБ и т.н. Естествено частния сектор се възползва от предоставените възможности да се направи още някой друг оборот, но ефектите от това едва ли ще са дълготрайни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Т.е. тенденцията е Света е лека полека обикновения работник да става работещ беден. Тенденция на автоматизация, която изяжда работни места. Не случайно световната безработица се увеличава, но понеже няма как тези хора да се изпарят, оставайки без работа остават и без доходи, откъдето следва издъхващи социални системи, защото роботите не плащат осигуровки. От там социално напрежение естествено... Правилно ли те разбрах? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Безмилостно си прав! Просто на виделите некой лев нашенски новоизлюпени капиталисти им е трудно да разберат, че това е смъртоносно за система, която се крепи на масовото потребление, защото обедняването на "голтаците" може да е удовлетворително за една празна българска кратуна, но сериозните мозъци в Америка и в Европа треска ги тресе какво може да произтече от това! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години ... и тези, които притежават суровините. Извод 2. заради тази скорост с която парите в икономиката се концентрират, прави много трудно за подържане равновесие, което се основава на:" трудов доход - потребление - растеж/стабилност" отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Чрез финансови измами и стимулиране на безгранично харчене вече повечето хора в САЩ са социално слаби те живеят от подаянията на правителството и благодарение на кредитите с които се подхранват." Според мен пропускаш съществен момент от причинно-следствените връзки в процеса на обедняване и това е : развитието на технологиите през последните 40-50 години. Ръста в производителността на технологиите доведе до едно логично следствие: огромната част от цената на всяка стока се формира от изработващите я технологии и суровините (следователно печалбата и от единия и от другия фактор влиза в ръцете на собствениците на средствата за производство и суровините, т.е. една пренебрижимо малка като численост група от хора), докато от друга страна човека, като пряк труд вложен в производството е с намаляваща относителна тежест за цената на стоките. Извод: 1. Парите, които се въртят в реалната икономика се акумулират с безпрецедентна скорост в хората, които притежават производствените мощности ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Една *** била толкова лакома, че намерената веднъж ябълка взела, че нагълтала цялата наведнъж. Дошло време ябълката да излиза и *** видяла голям зор. Оттогава, когато и се случело да намери ябълка, *** първо мерела отзад и чак тогава лапала, а и вече не я гълтала наведнъж. Някои хора не са отишли по-далеко от тая ***. Да не им се наложи да мерят? ;) отговор Сигнализирай за неуместен коментар