Най-богатите 1% от американците държат 25% от богатството на страната и поради тази причина правителството трябва да направи повече, за да насърчи по-справедливото разпределение на доходите, заяви носителят на Нобелова награда за икономика Джоузеф Стиглиц пред Световния икономически форум (WEF) в Давос, цитиран от BBC
Според Стиглиц до сегашното положение се е стигнало, след като от 1980 г. състоянието на най-богатите 1% от американците се е удвоило.
Той изтъква, че в същото време средният доход в САЩ остава на нивата си от началото на 90-те години.
Стиглиц похвали политиката на разпределение на доходите в Бразилия и скандинавските страни.
Той призова за осигуряването на повече възможности за добро образование сред „най-бедните 50%“ от американците, за повишаване на минималната работна заплата и за договарянето на повече колективни трудови договори от страна на синдикатите.
„Америка харесва да мисли за себе си като страна на равенството и възможностите. Така наречената американска мечта е много дълбоко вкоренена в нашето усещане за идентичност“, казва той.
„Статистическите данни обаче ни говорят друго. Индексът на възможностите в САЩ е най-ниският сред развитите страни. Шансовете на едно дете зависят от доходите на родителите му в по-голяма степен, отколкото в повечето друга развити икономики“, допълва той.
Стиглиц сравнява ситуацията в САЩ през последните 30 г. с тази от Втората световна война до 1980 г. - период, „характеризиран с ускорен растеж, в който ние всички забогатявахме заедно“.
Стиглиц похвали Бразилия, където по думите му надпартийните усилия на политиците през последните 20 г. са довели до рязко свиване на неравенството.
Междувременно Стиглиц изтъква, че скандинавските страни остават обществата с най-справедливо разпределение на доходите в света.
преди 11 години И като стана въпрос за творчество следва да се споменат някои ключови моменти:1. Творчеството е времепоглъщащо занятие.2. Творчеството не е задължително свързано с производство или с масово производство. Потребителите могат да бъдат и по-тесен кръг хора. Когато например една домакиня сътвори една вечеря, само членовете на нейното семейство я консумират :-) .3. Поне засега, въпреки всичко, изглежда като да има глад за нови идеи и следователно има много място за творчество. За много творчество. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Няма лошо в консумацията сама по себе си. Това по никой начин не изключва човека като творец. Сега нямам време да прегледам този труд, а и не знам дали си струва - вижа ми се контрапродуктивно да се фокусираме върху тоталитаризма като такъв (и от него да тръгваме да градим нещо). Фокусът според мен трябва е върху думата "творчество". ...Момент, сега проверявам с търсачката и виждам, че тя се среща само веднъж в 50-те страници на това есе и затова не се очертава да го прочета. Освен ако не ми кажеш друга причина да го правя? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Рико,"човека като творец" е пак производител, а не консуматор. Консумацията, а не производството поддържа хората живи. Досега производството включваше хора по необходимост и така икономиката се самомотивираше (пазарен принцип), сега обаче или трябва да изхвърлим роботите за да направим работещ капитализъм или да сменим сегашния привиден "капитализъм" с нещо по близко до комунизъм."комунизма" и "тоталитаризма" сега са просто мръсни думи и вероятно ще трябва да се измислят свежи понятия, за да не повръщат хората, но в крайна сметка натам сме се запътили поради единствена алтернатива....пък после може и да изхвърлим роботите. А ето тук - http://old-philosophy.issk-bas.org/books/Deset_tezisa.pdf - в началото на тази статия е добре обяснен термина "тоталитаризъм" и защо е станал *** дума. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години А какво ли ще стане ако всички хора можеха да си позволят да разсъждават по такъв начин:http://***.investor.bg/***/346/a/zashto-megabogatashite-prodyljavat-da-rabotiat,146186/:))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години +1.000 :))Да, това определено е един възможен и дори много вероятен сценарий. Но мисля, че не е единствен - все пак, никой досега не си е поставил за цел да направи от хората творци, а не роботи-производители и след това консуматори. Или ако е имало такава цел то тя е била преследвана съвсем слабо. Но това е до голяма степен просто защото условията и разбиранията са били такива. Сега, след като имаме и нови условия и нови разбирания би следвало да гоними и нова цел - ЧОВЕКА КАТО ТВОРЕЦ. И ако се замислим реално, ние нямаме друга алтернатива освен да гоним тази цел. Или имаме - алтернативата да изпаднем в споменатия тоталитарен комунизъм, а това е нещо, което едва ли някой иска....Това отговаря донякъде и на въпроса за трайно безработните, неграмотно или полуграмотно население, хора без трудови навици. Като за тези хора е особено подходящо намаленото работно време - не е все едно от пълна ленност да те изплющят 8 часа на конвейра - по-лесно ще понесеш ако са по-малко - например 4 часа отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години До Ricco"Да, това разбира се е напълно валиден пример (и нищо не пречи да започне да се прилага дори и от утре), но мисля, че не винаги е в сила. Ако говорим за напълно взаимозаменяеми работници е така, но има творчески персонал, при който такъв род замени няма да работят по този начин, а намаленото работно време ще доведе до спад на "продукцията". Или ако не достига персонал пак ще има спад. Например, ако имаме недостиг на лекари - тогава намаленото работно време директно води до спад."------------Този коментар съм го пропуснал. Съгласен съм с Вас!Относно заетоста, колко от тези 100 човека в трудоспособна възраст наистина стават за някаква работа. Имам в предвид ромското население, трайно безработните, неграмотно или полуграмотно население, хора без трудови навици и без никакви знания и умения. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години да обобщя интересната дискусия - борбата с безработицата е безсмислена и обречена на провал поради тенденцията човеците да са нужни само като потребители. Запазвнето на текущата животоопределяща парадигма на 90% от света - производство заради потребление би довело (и води) до застиване на икономиките и депопулация. Но поради естествения човешки инстинкт за оцеляване тази тенденция не би била оставена да работи дълго и роботизацията би била впрегната да изхранва населението чрез преразпределение "на калпак". Извода е че неизбежната посока е тоталитарен комунизъм. Комунизъм - за да преразпределя "на калпак", а тоталитарен, за да контролира популацията. Мисля че Китай ще прескочи пръв в бъдещето :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Хубаво е преди да се пише да се чете! А също и да не се предполагат неща, които не съществуват. Естествено че не говоря да се уравнява на едро - на всеки поравно! В примера с 3-мата или 2-мата работници ставаше въпрос за работници, които са равнопоставени и равноквалифицирани. По-напред писах, че за специалисти, за които има работа (напр. инженери, лекари), намаляването на работното време води до спад на "продукцията"."Също така смятам, че говорим за случаите, когато имаме безработица от 6% - 12%"-------------------А не смятате ли, че това са изкуствени цифри и всъщност е по-адекватно да се гледа заетостта. А тя е около (по памет) 60% у нас. Т.е. на 100 човека в работоспособна възраст 60 работят. Значи сметнато по този начин безработицата не е 12%, а е 40%! Е, пита се - кое е по-добре - един да работи 8 часа или 2-*** да работят по 4 часа (и то става въпрос за работа, която не развива хората като човеци, а е чисто изпълнителска, механична и повторяема)? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Ами това е един от фундаменталните въпроси - дали да е по-добре на 2-***, а един да е много зле (без работа) или и на тримата да им е по равно.--------------------------------------Защо смятате, че е правилно от двама работоспособни, и двамата да получават еднакво възнаграждение ( "да им е по равно" )? Всички си спомняме, времената, когато имахме гарантирани до пенсия работни места с "да им е по равно" възнаграждения и какъв беше крайния резултат!Според мен по-важен е въпроса, да ли искаме да създадем конкурентноспособна икономика или искаме по административен път да създадем пълна заетост??? Не, че в момента в България няма висока заетост поради прекомерно раздут държавен апарат. Но това положение да ли е продуктивно, както в момента така и в перспектива?Също така смятам, че говорим за случаите, когато имаме безработица от 6% - 12%, а не когато от трудоспособното население всеки втори е без работа! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години "Не виждам, как за служителите е по-добре намаляването на работното време с 33% и съответно намаляване на доходите им с 33%!!!"--------------------Ами това е един от фундаменталните въпроси - дали да е по-добре на 2-***, а един да е много зле (без работа) или и на тримата да им е по равно."А поради различни минимални осигурителни прагове за различните отрасли може да се окаже, че на фирмате излиза по-скъпо да осигурява 3-*** служители, отколкото 2."-------------------Това може да се случи само ако заплатите са на нивото на минималните прагове. Което в повечето случаи май не е така. А и вече казахме - ако това е проблем следва законодателно да се променят праговете така че да има възможност при намалено работно време да се намаляват и праговете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар