Постигнатата в последния момент бюджетна сделка във Вашингтон доведе до повишаване на данъците за богатите американци въпреки протестите от страна на консерваторите, че това ще се отрази негативно на инвестициите, които са крайно необходими за създаването на нови работни места. Значително по-сериозен икономически проблем обаче остава игнориран, пише Маркъс Похалман, професор по политика и международни отношения от Rhodes College в Мемфис, в коментар за MarketWatch. Става въпрос за методичното унищожаване на американската средна класа през последните десетилетия.
През 50-те и 60-те години САЩ се радваха на преобладаваща като процент от населението и жизнена средна класа. Никога в историята на страната синдикатите не са били по-влиятелни, а данъчната структура - по-прогресивна оттогава.
Американците от средната класа обикновено разполагаха със стабилна работа на пълен работен ден, която предлага възможности за развитие на професионалните умения и растеж в кариерата. Подобна работа осигуряваше достатъчно средства за закупуването на собствен дом, за издръжката на четиричленно семейство, изпращането на две деца в колеж и акумулирането на спестявания, достатъчни за издържането на въпросното семейство в продължение на 6 месеца при извънредни ситуации.
Подобна работа гарантираше и здравно осигуряване, адекватен пенсионен план, както и двуседмична платена годишна отпуска.
Сега влиянието на синдикатите е чувствително по-слабо. Освен това през 80-те години станахме свидетели и на фундаментална данъчна реформа, която доведе до сегашната ситуация.
Днес само най-богатите 20% от американците получават достатъчно, за да си осигурят подобен стандарт на живот. При това тези 20% притежават 90% от богатството на страната и са единствените, които през последните години могат да се похвалят с ръст на доходите.
Междувременно останалите 80% от работещите американци са принудени да се съгласяват на все по-ниско квалифицирана работа главно в ресторанти, магазини и болници.
Подобен тип работа обикновено се възнаграждава с малко над минималната работна заплата, гарантира малко или никакви допълнителни облаги и не предоставя възможности за обучение и развитие в кариерата. Отгоре на всичко подобни позиции обикновено са и временни.
Тази тенденция не би трябвало да е устойчива, освен ако не искаме САЩ постепенно да се превърнат в еквивалента на „бананова република“, където богатият елит живее зад високи дувари в квартали от затворен тип, а останалото население едва свързва двата края.
Това което липсва в подобен сценарий е една стабилна средна класа, чието богатство й гарантира право на глас в политическата и икономическата система. Без този стабилен център класовото разделение може да дестабилизира нацията.
03:10 | 06.09.22 г.