Трябва ли Великобритания да остане в сърцето на Европа? Ако вярвате, че Великобритания се намира именно там, тогава отговорът вероятно ще е да. В такъв случай обаче или наблюдавате от много далеч – например от Вашингтон – или страдате от изкривяване на перспективата, пише Волфганг Мюнхау, анализатор на Financial Times в коментар за изданието.
Ако погледнем на този проблем от гледна точка на Европейския Съюз (ЕС), Великобритания напусна Европа преди 20 години, когато Джон Мейджър договори опцията страната да не влиза в еврозоната. Тони Блеър потвърди този факт, когато се възползва от въпросната опция в края на 90-те години.
Няма никаква изненада в това, че Великобритания е раздирана от вътрешен дебат дали да остане в ЕС. Хората на острова си задават напълно логичен въпрос – след като не сме част от еврозоната, нито пък е вероятно някога да станем, какъв е смисълът да сме в ЕС?
В макроикономически план членството в ЕС на практика е безсмислено за страна, която едновременно е голяма и има стабилна собствена валута. Европейският бюджет е нищожен, а свободната търговия и свободното движение на капитали ще бъдат запазени при всички положения. Може да съществуват доводи за оставане в Съюза, но те не са макроикономически.
Ако погледнем малко по-надолу на нивото на отделните индустрии, включително финансовата – ефектът от членството в ЕС е по-комплексен. Тук обаче е важно да оценим реалистично как европейската общност ще се развие през следващите 10 години, без да романтизираме либералния и отдаден на идеала за свободна търговия ЕС от близкото минало, когато Марио Монти и и Лорд Бритън все още бяха европейски комисари.
През следващите 10 години ЕС като цяло ще трябва да се заеме с институционалните последици от кризата в еврозоната, задълбочаващата се интеграция и промяната в европейските договори, която ще позволи всичко това.
В споразумението за банков съюз Великобритания си е осигурила защита срещу опасността да й бъдат налагани решения, свързани с банковия надзор. Еврозоната обаче ще намери начин да заобиколи евентуалните възражения от страна на Лондон.
Намек за това неотдавна беше направен от Кристиан Ноайе, управител на Френската централна банка, който заяви, че еврозоната няма да позволи на Лондонското сити да доминира търговията на деноминирани в евро ценни книжа до безкрай.
Съмнително е, че членството в ЕС в крайна сметка може да защити Великобритания от една неизбежна пазарна експанзия на еврозоната.
Единен пазар в условията на валутен съюз е нещо много различно от единен пазар в условията на митнически съюз. В първия случай целта е изравняване на заплатите и цените, докато във втория това е свободната търговия. Италия се нуждае от единен европейски пазар на труда, докато Великобритания – не.
От какво тогава Лондон ще трябва да се откаже, ако напусне ЕС? Членството в общността гарантира серия фундаментални свободи – свободното движение на работна сила, стоки, услуги и капитали. Страните членки са част от митнически съюз и разбира се, незавършения проект за единен пазар – проект, който зацикли много преди да бъде завършен.