2012 г. се оказа толкова лоша, колкото и очаквах. Рецесията в Европа беше предвидимо (и очаквано) следствие от бюджетните икономии и плана за спасяване на еврото, който от самото начало беше обречен на провал, пише Джоузеф Стиглиц, носител на нобелова награда за икономика и професор от Колумбийския университет, в коментар за ProjectSyndicate.
Анемичното възстановяване в САЩ, където растежът едва позволи създаването на нови работни места, беше очаквано следствие от политическите кавги в Вашингтон. Именно те попречиха на президента Барак Обама да прокара своя законопроект за стимулиране на заетостта и запратиха икономиката на страната към ръба на фискалната пропаст.
Двете основни изненади през годината бяха забавянето на развиващите се пазари, което се оказа малко по-рязко от очакваното и забележителните реформи, които бяха стартирани в Европа.
Като погледнем към 2013 г. най-големите рискове са свързани със САЩ и Европа. За разлика от тези два региона Китай притежава инструментите, ресурсите, стимулите и познанието, за да избегне евентуално твърдо икономическо приземяване. За разлика от западните страни политиците в Пекин не споделят и някои „летални идеи“ като тази за „икономическата експанзия чрез икономии“.
Китайците ясно разбират, че трябва да се фокусират по-скоро върху „качеството“ на растежа – като ребалансират икономиката си от износ към домашно потребление – отколкото върху фикс идеята за постигане на някакъв определен растеж на всяка цена. Въпреки влошаващите се глобални икономически условия растеж от около 7% в Китай ще е достатъчен да задържи цените на суровините, а от това ще спечелят износителите от Африка и Латинска Америка. От друга страна третият кръг вливане на ликвидност от страна на Федералния резерв (Фед) може също да подкрепи износителите, въпреки че едва ли ще окаже влияние върху растежа на щатската икономика.
С преизбирането на президента Барак Обама растежът в САЩ ще е сходен с този, който наблюдавахме през последните четири години.
Наченките на възстановяване в сектора на недвижимите имоти вероятно ще се окажат достатъчни, за да обезсърчат евентуални драматични изменения в досегашната политика, включително идеята за отписване на част от главницата на ипотечните облигации, при които оставащият дълг е по-голям от пазарната цена на имота. Но докато реалната (претеглена спрямо инфлацията) цена на жилищата в САЩ е все още с 40% под пазарния пик преди кризата, силно възстановяване на пазара на недвижими имоти (и тясно свързаната с него строителна индустрия) е малко вероятно.
Освен това разногласията между демократите и републиканците във Вашингтон ще гарантират, че Америка ще продължи с политиката на умерени икономии. Заетостта в публичния сектор сега е с около 600 хил. под нивата от преди кризата, докато ако растежът беше нормален, можеха да бъдат създадени 1,2 млн. работни места допълнително. Това означава, че дефицитът в заетостта е близо два милиона.
22:19 | 13.09.22 г.