Ако се вярва на твърденията на председателя на Европейската комисия (ЕК) Жозе Мануел Барозу, кризата в еврозоната е приключила.
Преди дни пред португалски дипломати Барозу коментира, че “усещането за риск в еврозоната е намаляло”. “Инвеститорите разбраха, че когато европейските лидери се ангажират да направят всичко, за да спасят еврото, това означава, че те могат да правят бизнес”, коментира още той, цитиран от CNBC.
Дали обаче 2013 г. наистина ще бъде годината на приключването на кризата в еврозоната, без да се реализират прогнозите за разпад на паричния съюз, или ще възтържествуват скептиците, които казват, че европейските лидери си купуват време?
Барозу всъщност не е сам в позитивизма си. Миналия месец германският министър на финансите Волфганг Шойбле също заяви, че кризата в еврозоната е свършила, след като обратното изкупуване на гръцки дълг приключи успешно.
Резултатите от проучване, проведено от германската изследователска група Sentix, показват, че бизнесът в Европа също май започва да споделя този оптимизъм, след като през януари инвеститорското доверие в еврозоната регистрира повишение за пети пореден месец.
Най-оптимистично настроен обаче изглежда Марио Драги, председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ). Той продължава уверено да демонстрира, че държи на думата си за спасяването на еврото на всяка цена и омаловажава залозите на пазарите, че Гърция, Португалия или Испания ще напуснат паричния съюз.
Критичните гласове обаче припомнят, че основните проблеми на еврозоната все още не са решени. Основният е свързан с конкурентоспособността, тъй като членките на валутната общност споделят обща валута и едни и същи лихви, но между тях има сериозни различия що се отнася до производителността и разходите за труд.
Трудно е да си представим обаче как бюджетните икономии в периферните държави от еврозоната могат да преодолеят това разделение.
Германският икономист Петер Бофингер отива още по-далеч в анализите си, като предлага Германия да направи себе си по-малко конкурентна, за да помогне на останалите страни от еврозоната, които е неизбежно да се реформират.