По време на посещението си в Германия през март миналата година президентът на Бразилия Дилма Русеф говори за решимостта си да защити бразилските производители от силния реал. Тя очевидно бе убедена, че поскъпването на местната валута е причинено от „монетарното цунами“ в еврозоната и САЩ, пише за CNBC Майкъл Иванович*.
В Германия безпокойството на Русеф относно извънредно разхлабените парични политики сигурно е било споделено, но вероятно й е било напомнено, че те са необходими, за да компенсират също така извънредното фискално затягане, за да бъдат предотвратени рецесии в САЩ и Европа.
Администрацията на Русеф, влизайки в заглавията на медиите с лозунги за валутна война, започна да отслабва реала чрез покупки на долари. Като икономист обаче тя несъмнено разбира, че координираните монетарни усилия на Европа и САЩ за възстановяване на икономиките им и световната търговия са от полза за бразилския износ.
Въпреки това Бразилия се зае сериозно да поевтинява валутата си. През миналата година до октомври страната е вложила в щатски ДЦК 25,8 млрд. долара – сума, приблизително равна на увеличението във валутните й резерви за периода.
Може да приемем, че не такъв съвет е получил бразилският президент при посещението си в Германия – страна с огромен опит в управлението на валутни колебания, която се превърна в третия най-голям износител в света въпреки близо утрояването на стойността на марката спрямо долара от началото на 50-те до приемането на еврото през 1999 г.
Ползите от силния реал
Устойчивите дисбаланси в търсенето и предлагането на дадена валута винаги са знак за нуждата от промяна в политиката. Валутните интервенции в крайна сметка водят до това, въпреки усилията краткосрочното им въздействие да бъде неутрализирано. Само адекватна промяна може да възстанови стабилността на валутния курс.
Продажбите на бразилска валута може да осигурят временно облекчение, но няма да предпазят местните производители от вносните продукти, които ще са ценово конкурентни. Би било по-добре производствените разходи да се намалят чрез по-висока производителност, по-ниски данъци, по-малко регулации, както и технологични иновации.
Точно това направи бразилският производител на самолети за къси дистанции Embraer, като се справя добре на пазар, доминиран от Airbus, Boeing, Bombardier и отскоро руския Sukhoi.
Силният реал би подобрил условията на търговия за Бразилия, тъй като чуждото търсене за основния местен експорт – храни, енергия и суровини – е по-малко ценово чувствително, отколкото търсенето за масови средно- и нискотехнологични продукти. Бразилия в момента е един от най-големите производители в света на храни и селскостопански продукти. Цените на храните през миналата година се увеличиха с 9% в световен мащаб (в долари), докато тези на индустриалните стоки – само с около 4%.
Със своите огромни резерви от нефт и газ Бразилия е деветият петролен производител в света, като е на път да влезе сред топ 5 в близките години. Следователно износът на енергия ще остане голям източник на чужда валута, подкрепящ реала.
Това е тенденция, която трябва да бъде приветствана от Бразилия, а не да й се дава отпор, защото силната местна валута ще помогне за овладяване на инфлацията и за създаването на условия за устойчив растеж. В действителност ценовата стабилност, която е традиционна спирачка на местната икономика, би допринесла много за икономическата стабилност в страната.
Въпреки на практика стагниращата икономика инфлацията в Бразилия през ноември бе 5,5% - над официалния целеви праг от 4,5%. Въпросът е докъде ще стигне инфлацията, когато поевтиняването на местната валута се отрази изцяло върху вътрешните цени и след като икономиката набере скорост в резултат на стимулиращите мерки, големите инфраструктурни проекти (покрай Световното първенство по футбол през 2014 г. и Олимпиадата през 2016 г.) и рекордно ниските разходи за финансиране. Очевидно един по-скъп реал би бил много полезен.