Повечето анализатори все още гледат на Китай – втората по големина икономика в света – като на безспорен водач сред развиващите се страни. В дългосрочен план обаче, аз бих заложил, че Индия ще се развие като по-значима глобална икономика, пише Гари Шилинг, анализатор на Bloomberg в коментар за изданието.
Тези които са впечатлени от Китай често забравят, че в голяма степен ускореният растеж в страната преди 2008 г. се дължеше на процеса на прехвърляне на европейско и американско производство. Китайската икономика остава ориентирана към износа и вътрешното потребление представлява едва 38% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната – доста под нивото в много развиващи се и развити страни.
Китайските лидери се опитват да трансформират икономиката на страната си към модел, при който вътрешното потребление е застъпено в по-голяма степен. Те искат искат китайските домакинства да харчат много повече и да пестят много по-малко от сегашните близо 30% от доходите си.
Една от причините спестяванията да имат такова значение в Китай е основополагащият принцип в Конфуцианското общество за грижата за семейството. Китайците пестят, за да платят образованието на децата си, да покрият здравните си разходи, както и да си подсигурят пари за пенсиониране, тъй като не всички в Китай имат право на държавна пенсия.
През 2010 г. само 35% от населението извън градовете е било осигурено с държавна пенсия, която е била средно по 160 долара на месец. За големите градове цифрите са съответно 87% покритие и 440 долара на месец.
През същата 2010 г. китайското правителство обеща, че до 2020 г. всички китайци ще имат достъп до елементарно здравеопазване. Въпреки че дотогава има още 8 години, положението е доста критично, тъй като в някои провинциални болници най-квалифицираният медицински персонал са сестрите.
През изминалата година китайското правителство повиши минималната заплата в страната с между 20% и 30% в опит да подобри покупателната способност на населението. И все пак по-високото заплащане води до все по-масово релокиране на изискващи ниска квалификация производства към по-евтини страни като Виетнам, Бангладеш и Пакистан.
Освен това западните компании все по често избират да не споделят технологичен опит с китайските си партньори. Широко разпространено е мнението, че успехът на китайските производители се дължи именно на подобни технологични трансфери или на съвсем открита кражба на интелектуална собственост.
Неотдавна Китай понижи прогнозата за годишния си растеж до 7,5% от 8%. Но и тази цел изглежда е прекалено висока, тъй като демографската политика за по едно дете в Китай води до застаряване на населението и свиване на работната сила.
Броят на китайците на възраст между 15 и 24 години намалява чувствително и през 2030 г. тази група се очаква да наброява едва 150 млн. в сравнение с 250 млн. през 1990 г. Като резултат работната сила в страната – китайците между 15 и 60 години – се очаква да достигне своя пик през 2014 г. В същото време по-добрите условия за живот в селските райони понижават притока на евтина работна ръка към крайбрежните индустриални центрове.
За разлика от Китай Индия не е прилагала мерки за ограничаване на раждаемостта. Китай все още има по-голямо население от това на Индия – 1,34 млрд. спрямо 1,24 млрд. (данните са от 2011 г.) Това положение обаче не се очаква да продължи дълго.
Нещо повече, възрастовото разпределение на индийското население изглежда много по-баланасирана, отколкото в Китай, където политиката на едно дете е в процес на преразглеждане, в светлината на негативните последствия за трудовия пазар и икономическия растеж в дългосрочен план.
Това означава, че съотношението на деца и възрастни хора към хората в трудоспособна възраст в Индия ще продължи да намалява, а в Китай да се увеличава.
Младите хора, разбира се, са по-мобилни, гъвкави и креативни. Тези преимущества обаче могат да се транслират в по-висока производителност и икономически растеж единствено при наличието на необходимото образование и възможности за работа.
09:30 | 12.09.22 г.