Няколкото столетия британско колониално господство остави на Индия в наследство работеща демокрация и парламентарно управление. Както в САЩ индийските институции са много добре приспособени за управлението на една толкова голяма и религиозно многолика страна, където действията на централното правителство са ограничени от все по-силната регионална власт и слабите политически коалиции.
Китай от друга страна продължава да бъде управляван от комунистическата династия на Мао, която в много отношения прилича на династиите, управлявали Китай през последните 3 хил. години.
Британците също така оставиха на Индия добре развита железопътна система, която позволява сравнително лесното придвижване на хора и стоки през субконтинента.
За разлика от Индия, на китайските селяни, решили да се преселят в големите градове, може да не им бъде позволено свободно да направят това.
И разбира се, британците подариха на Индия английския език – изключително полезен в съвременния глобализиран свят и служещ като обединяваща сила в страна със стотици езици и диалекти.
Индия е наследила и британската правна система - коренно различна от тази, която се практикува в доминираните от партията съдилища на Китай.
Индия е и дом на голям брой високотехнологични компании като Tata Group, които са конкурентоспособни на глобалната сцена.
В същото време Китай е обременен от контролираните от правителството банки и останалите неефективни държавни предприятия, които създават една четвърт от работните места в страната.
Все повече щатски и европейски компании изнасят обслужващия си персонал и дори юридическите си отдели в Индия. Аутсорсингът в Индия генерира годишни проходи от над 69 млрд. долара и представлява една четвърт от общия индийски износ
Ниските заплати в Индия наред с разпространението на английския език предлагат отлични условия за развитието на кол центрове.
Друго предимство, което обаче важи както за Индия, така и за Китай, е появата на все по-влиятелна средна класа. По данни на PricewaterhouseCoopers LLP през 2010 г. 470 млн. индийци, или 38% от населението, са разполагали с годишен доход от между 1000 и 4000 долара – достатъчно, за да се наблюдава ръст на потреблението на луксозни стоки. Броят на потребителите с подобни доходи се очаква да скочи до 570 млн. за десетилетие, а общият им доход да достигне 1 трлн. долара.
Индия също така има и сравнително независима централна банка, докато централната банка в Пекин е функция на държавата.
Не на последно място трябва да бъде спомената и изключително активната и независима индийска преса, която рязко контрастира с контролираната от Китай пропагандна машина.
преди 12 години Индийците са доста крадливо племе.Аз ще заложа на китайците отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Възможно е, просто споделям опит. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А, не изключваш ли, да си попаднал на...не точно тези, с които е било най-добре да работиш от втората страна? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Работил съм и с китайци, и с индийци.Предпочитам първите.Няма никакво място за сравнение. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А да ти е хрумвало, че на последните може и да им мине? Човек се учи, докато е жив и индийците може да решат проблемите си. Не очаквай все да се кланят на божества - и това също минава. Накратко, интересна статия - да видим, само, колко време ще отнеме изравняването на силите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Англичаните не са създали никъде извън границите си икономика, но никога не е късно да опитат! Или поканата е към ЕС? Хаха!Иначе, ако американците решат да вкарат Индия в някаква своя схема, то сигурно ще стане, но тогава защо през 80-те Рейгън не влезе в Индия, като е щяло да му бъде много по-лесно с тези прекрасни английски фасилитийз? :)Американците гонеха ясни стратегически цели с разработването на Китай: ерозиране на комунистическата власт, сближаването му с Япония и вече като блок - противопоставянето му на Съветския съюз.В чисто икономически план на янките им харесаха резултатите от инвестициите в Япония и искаха да си направят още една, но много по-голяма и по-евтина такава колония. Европа по традиция следваше събитията, ръчкана от американските банки.Просто китайците се оказаха по-хитри и по-непокорни от очакваното, но все още имат много предимства пред Индия.И още нещо: дума не може да става за сравнение между начина, по който работят китайците и лежерните индуси.. хаха! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Само един кратък пример. Добивите на зърнени култури в Индия въобще не са малко и биха стигнали за много повече хора. Само дето 1/3 от прибраната продукция изгнива под дъждовете във временните депа или се изяжда от гризачи, защото вече няколко десетилетия управниците не могат да построят нужните зърнохранилища. Имаше една много показателна снимка: безкрайни редици от чували със зърно под открито небе в сезона на мусоните, строени успоредно до ЖП линииите, по тях плъховете пируват, а от другата страна на оградата на улицата цели семейства си живеят на тротоара гладни и мършави. Огромна част от житото и ориза всяка година се бракува. Ето, толкова са им добри демократичните управници. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Само, че колкото и да са репресивни властите в Китай, те провеждат много по-целенасочена и далновидна политика за разлика от пренаселена, кастово разделена и вечно гладна Индия. Централната банка и медиите може и да са контролирани и зависими от партията, но поне са независими към външни фактори. А в Индия е точно обратното, но не за добро. Английските колониални инструменти за ръководене на държава наистина са доказано ефективни. Но без колонизаторите, цялата система е по-скоро като муха без глава и това се вижда навсякъде в "проспериращите" бивши колонии. А и да не забравяме - в Индия може и да са положени по-добри основи на държавността, но това са основи на държава-колония.Накратко - и двете държави имат да решат някои проблемчета преди да се превърнат в глобални двигатели. Китай би могъл. Индия по-скоро - не. отговор Сигнализирай за неуместен коментар