Разследването за търговия с вътрешна информация на бившия трейдър на SAC Capital Матю Мартома, което може да докаже рекордна схема в историята на щатската комисия за ценни книжа и фондови борси (SEC - Securities and Exchange Commission), е само един от серията подобни фрапиращи случаи, които бяха разкрити през последните няколко години.
Според Карол Рот, бизнес стратег, бивш инвестиционен банкер и автор на „Уравнението на предприемача“ (The Entrepreneur Equation), цитиран от CNBC, времето и усилията, изразходвани по тези дела са фарс.
Ако обвиненията се окажат верни, коментира Рот, Мартома трябва да понесе отговорността си, тъй като за момента търговията с вътрешна информация е незаконна. Анализаторът обаче препоръчва законите, ограничаващи това явление, да бъдат отменени напълно.
Рот признава, че лицата с достъп до информация трябва етично и морално да уважават споразуменията за конфиденциалност и конфликт на интереси с въпросните компаниите. Това обаче е проблем на гражданското, а не на криминалното право, изтъква Рот.
Мнозина биха възразили за това, колко несправедлив е пазарът и как търговията с вътрешна информация създава нечестни предимства, а законът трябва да предпазва малкия инвеститор. На практика обаче легализирането на подобен вид търговия ще облагодетелства всички пазарни участници.
Информацията прави пазара по-ефективен. Въпреки че абсолютно ефективен пазар никога не може да бъде постигнат, неограниченият поток информация намалява пазарната асиметрия, достигайки максимален брой играчи в най-кратък срок. Това от своя страна понижава волатилността – нещо хубаво за всички пазарни участници.
Нещо повече, ако вътрешната информация бъде легализирана, нейната цена ще падне и това допълнително ще улесни разпространението й.
С легализирането на търговията с информация ще бъде премахнат и проблемът със сивата граница между информацията, придобита на базата на аналитизаторска дейност и тази, която е от вътрешен източник. Въпреки че случаят с Д-р Гелмън, който подшушнал на Мартома, че лекарство срещу Алцхаймер се е представило зле на клинични тестове, е доста ясен пример за търговия с вътрешна информация, в много други ситуации границата е доста по-размита.
Вие например можете да поръчате на екип сътрудници да следят на място продажбите във всички ресторанти на определена верига за бързо хранене и след 2 месеца да знаете със сигурност, че приходите на компанията се увеличават. Тази информация е базирана на ваше изследване и разбира се, спокойно можете да я ползвате при взимането на инвестиционни решения.
Ако обаче научите, че продажбите на въпросната верига за бързо хранене нарастват на вечеря с изпълнителния директор на компанията, това е вътрешна информация и вие не можете да я ползвате, докато той не направи официално прессъобщение по въпроса.
Това обаче е същата информация и пазарът не се интересува, кой е източникът, а единствено, че продажбите нарастват.
17:46 | 13.09.22 г.