След изборите в Германия през 2002 г. правителството в Берлин предприе серия икономически реформи, повечето от които бяха свързани с пазара на труда и социалното осигуряване. Впоследствие германската икономика остана в състояние на стагнация до около 2005 г., след което претърпя силна, но кратка икономическа експанзия, която беше прекъсната от рецесията през 2009 г.
Това са фактите. В Европа обаче се говори, че именно въпросните реформи са довели до икономическо чудо, пише Волфганг Мюнхау, анализатор на Financial Times, в коментар за изданието.
Подобно твърдение страда от логически пропуск. Заради това, че сме провели реформи, последвани от растеж на по-късен етап, не може да извеждаме универсална причинно-следствена връзка. Почти всички европейски политици обаче повярваха в тази история и сега се опитват да приложат същата сбъркана логика по отношение на Франция.
Според публикуван миналата седмица доклад на бившия председател на Европейската аерокосмическа агенция (EADS) Луис Гало, Франция трябва да стане по-конкурентоспособна. Съществуват обаче три спорни въпроса – какъв е бил реалният ефект от реформите в Германия, какви точно реформи са необходими в настоящия момент на Франция, Италия и Испания, както и доколко е уместен фокусът върху конкурентоспособността?
Първият проблем е свързан с Германия. През следвоенния период германската икономика се представи добре в условията на механизми, фиксиращи валутните курсове. Първото икономическо чудо в страната се случи през 50-те и 60-те години – десетилетията след срещата в Бретън-Уудс, която формира глобалната финансова система след Втората световна война.
Берлин успя да девалвира реалния си валутен курс спрямо останалите страни в системата. Ето защо не трябва да ви изненадва фактът, че Германия просперира в еврозоната, постъпвайки по абсолютно същия начин. Възстановяването, което през миналото десетилетие наблюдавахме в Германия, беше резултат на дълъг период на стагнация на заплатите.
Съществува ли връзка между реформите и задържането на растежа на заплатите? Ако има такава, ще трябва да я открием в реформите, проведени преди 10-години. За да отговорим на този въпрос, трябва да се вгледаме в природата на зависимостта между заплащането и заетостта.
Въпреки че германските профсъюзи се съгласиха с по-ниските заплати, за да предотвратят загуба на работни места, връзката между инфлацията и безработицата (така наречената крива на Филипс) остана стабилна. Германските профсъюзи и работодатели успяха да постигнат такива стойности на това съотношение, при които заплатите са сравнително ниски, а заетостта - висока. Сами по себе си обаче реформите на правителството не се отразиха на това съотношение.
Този въпрос всъщност няма лесен отговор, въпреки че процесът на изнасяне на производство от Германия към Централна Европа, който доведе до сътресения на германския трудов пазар, беше основната причина профсъюзите да се съгласят на подобна сделка. В страна с ниска регионална мобилност на трудовата сила затварянето на производствени мощности би довело до устойчива безработица.
От друга страна, за да решите икономическите проблеми на Франция, ви е необходим трезв и целенасочен подход. Франция и Испания страдат от висока младежка безработица. Тя е следствие от фрагментацията на трудовия пазар, който защитава служителите с постоянни трудови договори, но дискриминира безработните и младите. При 52% безработица при младите хора в Испания именно това би трябвало да е фокусът на икономическите реформи.
Ето защо трябва да правим разлика между реформите, които обслужват специфична и ясно заложена цел – като премахването на трудовата дискриминация и провеждането на пенсионна реформа – от реформите с неизпитан ефект. Също така трябва да разделим прагматичните реформи от тези, които произтичат от дясно популистката идеология.
Друг проблем е неоправданият фокус върху конкурентоспособността. Бизнесът през цялото време говори за нея, въпреки че тя не е особено уместна концепция на макроикономическо ниво. Конкурентоспособността включва два аспекта – макроикономическата конкурентоспособност, следствие от реалния обменен курс, и общата факторна производителност (TFP) – показател за технологичната динамика в съответната страна.
Понижаването на цената на труда може да ви помогне единствено, ако никоя друга страна не се опитва да прави същото. Ако всички в еврозоната правят това в крайна сметка ефектът ще е нулев. Ако твърдим, че еврозоната трябва да понижи цената на труда до нивата в Германия, защо смятаме, че Берлин няма да понижи тази цена допълнително? Ето защо структурните реформи не могат да решат това, което всъщност са проблеми на платежоспособността.
15:33 | 13.09.22 г.