Китайската финансова система претърпя чувствителна трансформация през последните няколко месеца. Това обаче се случи тихомълком и остана незабелязано от повечето инвеститори, пише Financial Times.
Голямата промяна е начинът, по-който централната банка в Пекин провежда монетарната си политика. Тя увеличи неимоверно чисто пазарните си операции. За да стимулира икономиката, банката вече почти изцяло разчита на интервенции за обратното изкупуване на облигации.
Въпреки че подобен вид ликвидни операции са стандарт за централните банки в западния свят, това е нещо напълно ново за Китай и има определен политически привкус.
Преди Китайската централна банка манипулираше минималните задължителни резерви на банките, с което ги задължаваше да блокират част от депозитите и на практика контролираше количеството отпускани кредити.
Когато инфлацията е висока, централната банка повишаваше изискванията за минималните задължителни резерви, а когато растежът се забавяше, централната банка понижаваше тези изисквания и по този начин вливаше обратно ликвидност във финансовата система.
През пролетта анализаторите прогнозираха, че през втората половина на годината китайската централна банка ще понижи допълнително изискванията за минималните задължителни резерви на банките, за да стимулира забавящата се икономика. Не минаваше и седмица без слухове за неминуемо понижение на изискванията. Те обаче не се оправдаха.
Централната банка не понижи изискванията си за минималните задължителни резерви и мнозина пазарни наблюдатели се усъмниха, че това е проява на нерешителност. Без излишна показност обаче централната банка се оказа изключително активна. Два пъти седмично при аукционите си за обратно изкупуване на облигации (репо сделки) банката устойчиво вливаше ликвидност във финансовата система.
От 1 юли досега по този начин банката е вляла в системата около 1 трлн. юана – сума равносилна на понижение на изискванията за минималните задължителни резерви на банките със 100 базисни пункта – събитие, което със сигурност щеше да попадне на първите страници на финансовите издания.
Ако банката разхлаби монетарната си политика твърде бързо, цените на недвижимите имоти могат да нараснат рязко, коментира Джу Хайбин, икономист на JPMorgan. От 2010 г. китайското правителство се опитва да охлади прегряващия пазар на недвижимости в страната. Ето защо централната банка не иска да прави нищо, което може да подкопае тези усилия.
Чрез свободните пазарни операции банката разполага с гъвкавостта да ограничи ликвидността още при първия сигнал за евентуален проблем.
17:34 | 10.09.22 г.