Има ли значение за България кой ще е следващият американски президент?

За отношенията ни с Америка няма значение кой е президент на САЩ, а кой е премиер на България. Около тази идея се обединиха участниците в дискусионния форум „Президентските избори в САЩ 2012: Поглед от София“, организиран от Американската търговска камара и Посолството на САЩ в България в навечерието на вота на 6 ноември.

„Отношенията между Съединените щати и България зависят много повече от българския премиер, отколкото от американския президент, защото в момента, който и да е български премиер получава едно великолепно наследство от последните 22 години“, коментира Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб в България и бивш външен министър.

По негови думи пет пъти през последните 22 години България е била съюзник на САЩ във война. При това става въпрос за войни, които неизменно сме печелили - в Кувейт, Косово, Афганистан, Ирак и Либия.

„В хиляда и триста годишната история на България ние никога не сме имали друг такъв съюзник“, допълва Паси. „Тоест ние сме в позиция да искаме от Съединените щати. Колкото по-голям съюзник си, толкова повече трябва да искаш. И тук вече идва големият контраст между възможностите и реалностите.“

„Помислете си за визитата на Хилъри Клинтън в България“, продължава той. „Какво поиска българското правителство от нея – нула, абсолютна нула. Получихме едно потупване по рамото за успешната борба с трафика на наркотици, но дори не поискахме да се застъпят за нас за влизането ни в Шенген.“

„Когато ние преговаряхме навремето за членство в Европейския съюз (ЕС), не веднъж чукахме на вратата на американците с молба за помощ и те го правеха. Помислете си кои са големите стратегически проекти, които има между България и САЩ. Да не би да имаме проекти в ядрената или космическата сфера, в кибер сигурността или отбраната? Във всички големи стратегически области България отсъства. Не защото няма трамплин, не защото няма възможност да поиска тези неща, а защото няма самочувствието да ги поиска. Няма никакво значение, кой е американският президент. За материализиране на българо-американските отношения има значение, кой е българският премиер“, допълва Паси.

На международната сцена обаче, според Огнян Минчев от Института за регионални и международни изследвания, за различните проблеми свое предимство би имала, както администрацията на настоящия американски президент Барак Обама, така и тази на неговия съперник - републиканецът Мит Ромни.

Според него по отношение на Иран по-сполучливият избор е Обама. „България, както и целият останал свят, е заинтересована проблемът с иранската ядрена програма да се реши по мирен път, а не по военен“, коментира Минчев. „Ако стратегията на Обама бъде успешна, това е добре за всички.“

По отношение на Русия обаче по-сполучливият избор вероятно е Ромни, изтъква политологът. „Гъвкавостта, която Обама обеща на срещата на Г-8 е нещо, което не ми харесва. Колкото е „по-хард“ обитателят на Белия дом, толкова по-дисциплинирана към международното право е Москва.“

"Трети проблем, по който мен лично ми се струва, че нито Обама, нито Ромни са добре позиционирани, както политически, така и стратегически, е Китай", посочва Минчев. „Китай продължава да бъде търговски проблем за Америка, но все още не се е превърнал в геополитически проблем. Евразия и отношенията между Китай и Русия са ключови проблеми, които остават настрана, докато Америка е свръх фокусирана върху арабския свят“, допълва той.

Що се отнася до България Огнян Минчев подчертава, че „това, че битката между САЩ и Русия може да се води на българска територия е проблем на България и не е проблем нито на Русия, нито на Америка“. Ние позволяваме това да се случва, допълва той.

„Много важен е фактът, че между Съединените щати и Русия до ден днешен няма съгласие по нито един основен проблем на международните отношения – по отношение на Сирия, по отношение на Иран, по отношение на сигурността и други аспекти... Проблемът е в това доколко наистина една мега гъвкава политика от страна на Вашингтон ще доведе до по-голямо съгласие с Москва, отколкото една по-твърда политика на поставяне на ясни граници и на постигане на компромиси и споразумения, там където е възможно“, коментира Минчев.

„За България без съмнение най-добрият вариант е между Съедините щати и Русия да има максимално широка сфера на съгласие. Тогава и българската национална сигурност и българското развитие ще бъдат оптимални“, подчертава той.

„По отношение на Централна и Източна Европа обаче такова съгласие няма. България е заинтересована от това да бъде член на Европа, да бъде член на Западния съюз, докато Русия под ръководството на Путин очевидно не е заинтересована от това Централна и Източна Европа да остане стабилна част от Европа и Западния свят“, заключава Минчев.

„Преди членството ни в НАТО да стане факт, непрекъснато се казваше: България е в някаква митологична руска сфера на влияние“, допълва Паси. „Никога Русия няма да позволи членството на България в НАТО. Тук ще се бият Америка и Русия за България, та кръв ще се лее.“

„Истината е, че всичко зависи от решението на България“, изтъква бившият външен министър от правителството на Симеон Сакскобургготски. „Когато България реши, че искаме да влезем в НАТО и че ще влезем в НАТО, това беше прието от руснаците - не с радост и аплодиране, но беше преглътнато.“

„По същия начин всяко друго решение на независимата българска държава, която да не забравяме, че в някаква степен има протекцията на Европейския съюз (ЕС), ще бъде уважено и от Съединените щати и от Русия“, казва Паси.

„Нека да не бъркаме нерешителността на българските институции с битката между Русия и Съединените щати. Това че в България е политизиран, както въпросът за ядрената енергетика, така и въпросът за шистовия газ, няма отношение към международните сили, а има отношение към слабостта на българските политици“, допълва той.