Бедността намалява. Въпреки глобалното икономическо забавяне Световната банка (СБ) и Организацията на обединените нации (ООН) обявиха, че през тази година броят на хората, живеещи в екстремна бедност, се е понижил навсякъде по света – първият подобен случай, откакто се събират статистически данни, пише Джордж Сорос, инвеститор и основател на Отворено общество, в коментар за Financial Times.
Въпреки че прогресът по заложените от ООН цели е труден, трябва да признаем, че вече сме изпълнили първата от Целите на хилядолетието на ООН три години по-рано от очакваното, а именно да понижим наполовина броят на хората, преживяващи с по-малко от 1 долар на ден. Въпреки това рискуваме да изгубим тази положителна инерция, ако не успеем да гарантираме спазването на законите в развиващите се страни.
При липсата на елементарна правна рамка животът на бедните е изключително несигурен, тъй като те лесно могат да станат жертва на всевъзможни беззакония. Малолетни биват осъждани без основание, което автоматично ги лишава от образование, земеделска земя се замърсява от минно добивни компания, за което не се изплащат и цент обезщетения, вдовици биват лишавани от наследство и изхвърляни на улицата с децата си.
Въпросът е могат ли тези хора да защитят правата си
Десетки милиони хора живеят без юридическа идентичност, каквато дава сертификатът за раждане. Тази идентичност е крайъгълен камък на правосъдието. Без нея човек няма възможността да се измъкне от нищетата – няма достъп до имунизации, образование и социални помощи. В такъв случай една от първите стъпки в програмата на ООН трябва да е приемането и прилагането на закони, които да гарантират, че всеки човек има универсално право на документирана юридическа самоличност и сертификат за раждане.
Законите обаче не са достатъчни без реален достъп до съдебната система. В развитите страни правната защита е гарантирана на всички - дори на тези, които са обвинени в най-жестоки престъпления.
Въпреки това огромното мнозинство от хората, живеещи в нищета, не знаят правата си. Ето защо правителствата трябва да предприемат конкретни мерки, за да гарантират че бедните са достатъчно информирани.
Заложените от ООН цели трябва да включват гаранции, че всички, независимо от произхода и социалното си положение, имат лесен достъп до правосъдната система.
Специално внимание трябва да се обърне на жените и уязвимите групи като бездомните, проститутките и обвинените в престъпления малолетни. В много страни законите съществуват на хартия, но твърде често обществото и институциите ги пренебрегват в ущърб на бедните, уязвимите и особено жените.
Където правната система е корумпирана, трябва да бъдат създадени механизми за алтернативни извънсъдебни споразумения, които да предлагат справедливост извън съдебната зала.
Тези решения не са скъпи. Вече имаме работещ пример за това в Бангладеш, където социални организации като BRAC помагат за правната защита на социално слабите, обучавайки хиляди „боси адвокати“ сред най-бедните общности.
Събитията на площад Тахрир в Кайро от миналата година са повод за оптимизъм за една осезаема глобална промяна към демокрация. В същото време обаче проблемите с нестабилността и беззаконието остават.
Нека не забравяме, че през 2015 г. 1 млрд. души все още ще живеят в екстремна бедност. Пътят е труден и укрепването на закоността е по-важно от всякога. Гражданското общество е гарант на демокрацията, а нищетата ще бъде победена единствено, когато законите започнат да защитават всички.