Смята се, че твърдите активи като петрола би трябвало да поскъпнат след предприемането на нестандартни монетарни мерки, но черното злато пое надолу, пише Financial Times.
Сривът при петролните фючърси през изминалата седмица остави в недоумение трейдърите ветерани. Това движение бе и противно на сигналите от други пазари за повишаване на инфлацията след новия кръг от вливане на ликвидност на Федералния резерв.
Но вместо към по-висока инфлация спадащите цени на петрола сочат за намаляващо инфлационно напрежение и повече пространство за маневри на централните банки.
След решението на Фед от 13 септември (четвъртък) суровините бързо се повишиха, но в понеделник петролът тип Брент спадна с 4 долара за барел за минути без видимо обяснение. През следващите два дни цената изтри още 5,6 долара. Въпреки частичното възстановяване впоследствие, пазарът приключи седмицата със сериозен спад.
Теоретично потокът от евтини пари, осигуряван от американската, европейската и японската централни банки, би трябвало да оскъпи ограничените ресурси. Петролът е една от суровините, които е най-засегната от вливането на ликвидност, посочва Франсиско Бланч, ръководител на глобалните изследвания за суровините и дериватите в Bank of America Merrill Lynch. Спадът при петрола показва какво се случва, когато икономическата теория влиза в конфликт с реалната търговия на суровини. Конкретна причина за разпродажбите нямаше, макар че във вторник продавачите бяха подкрепени от информации, че Саудитска Арабия се опитва да върне цените до 100 долара за барел. Друго възможно обяснение е освобождаването на количества от американския стратегически резерв.
Офертата на Саудитска Арабия да достави допълнителни количества на големи клиенти отразява продължителните опасения за забавяне на икономическия растеж, след като през последните пет години дневното търсенето на петрол в САЩ се сви с 2 млн. барела.
Цените на суровините се определят от много други фактори освен паричната политика – физически доставки, разходи за съхранение и използване, и др. Според професора по финанси и експерт по пазарите на суровини от Университета на Хюстън Крейг Пиронг, при равни други обстоятелства вливането на ликвидност би трябвало да оскъпи суровините. ”Проблемът е, че обстоятелствата не са равни”, казва той. „Много други процеси текат успоредно, което затруднява да се изолира влиянието на паричната политика.”
При първите два кръга на вливане на ликвидност от Фед (в пика на финансовата криза от 2008-09 и през ноември 2010) петролът поскъпна. „Основната причина за ръста при повечето активи в началото на 2009 г. обаче беше фактът, че световната икономика престана да се свива след стабилизирането на финансовата система”, посочва Рик Деверел, ръководител анализ на суровини в Credit Suisse. Ефектът от QE2 пък в най-добрия случай бе неопределен.
В крайна сметка, облекчаването на монетарната политика обикновено дава краткосрочен тласък на рисковите активи, но устойчивостта му зависи от това, дали тези мерки са последвани от възстановяване на икономическия растеж, казва анализаторът.
Точно това иска председателят на Фед Бен Бернанке, но то не бе постигнато чрез първите два кръга вливане на ликвидност. Липсата на влияние върху петрола след третия сочи, че централната банка може би разполага с пространство да тласне икономиката към растеж без да засегне цените на бензиностанциите.
Както Бернанке каза на срещата на централните банки миналия месец в Джаксън Хоул, Уайоминг, „разширението на баланса на Фед засега не се отразява същетвено на инфлационните очаквания.” Или пък това означава, че ефектите от вливането на ликвидност (дори последната неограничена по обем операция) не могат да бъдат управлявани.
12:11 | 13.09.22 г.