Наскоро Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви новата си програма за изкупуване на ДЦК, или така наречените „директни монетарни транзакции“(OMT - outright monetary transactions), които отбелязват сходството на европейските централни банки с английските им колеги. Макар действията на ЕЦБ да са най-добрият шанс за спиране на европейската дългова криза, те покачват залога за правителствата.
От една страна, цялостната политика на европейския регулаторен орган е добре пригодена за борбата със системни "пожари", но от друга страна не се справя с малките "пламъци“ по места, които в последствие могат да се разрастнат безкотролно, пише Джийн Фрида, стратег към Moore Europe Capital Management, в статия си за Project Syndicate.
ОМТ е програма, която предвижда ЕЦБ да изкупува държавните облигации на страни, които са се съгласили да въведат нужните реформи в икономиките си. Тази нова политика значително изравнява позициите на ЕЦБ и другите напреднали икономики. По принцип Испания има същите фискални и структурни проблеми както и преди въвеждането на ОМТ, но сега сеществува външен кредитор от последна истанция. А това променя ситуацията.
Досега изтичането на капитал (без значение дали заради продажбата на ДЦК или заради ликвидацията на частни вземания) предизвикваше по-сурови парични условия. Продажбата на държавни облигации по време на режим на фиксирани обменни курсове потискаше доходността, а продажбата на корпоративни ценни книжа от чужденци имаше подобен ефект, но чрез индиректни канали. Паричните ограничения стигнаха до там, че само друг източник на чужд капитал (частен или ЕЦБ) можеше да компенсира изтичането на средства.
Моментът, когато кредитният риск преминава в риск от реденоминация, е изключително неясен. Но това трансформиране върви ръка за ръка с локализираните парични свивания, които изострят риска от държавна неплатежоспособност и фалити на банките. Финансовите ограничения в Испания станаха „хронични“, след като банките изостанаха с обезпеченията, приемани от ЕЦБ, повтаряйки събитията в Гърция.
Според новата програма ЕЦБ може да замени чуждестранния отлив на средства от пазара на ДЦК с директни покупки. По този начин Испания ще бъде равнопоставена на други страни извън еврозоната като Великобритания. А що се отнася до неформалната целева цена, свързана с ангажимента на ЕЦБ за изкупуване на ДЦК, отливът на чуждестранен капитал ще бъде компенсиран изцяло от ЕЦБ, поне този от пазарите на държавни облигации.
Добрата воля на ЕЦБ за изкупуване на неограничено количество от държавния дълг спаси еврозоната от бъдещи финансови удари. В допълнение новите мерки ще нарушат порочния цикъл от непостоянна ликвидност, която се корени в хроничния дефицит на банкови обезпечения и ограничени механизми за парични трансфери. Въпреки неясно представената цел на ЕЦБ за потискане на риска от реденоминация, важното следствие е, че общата валута избегна „денят на страшния съд“ засега.
Кредитният механизъм на ЕЦБ е индиректно средство за финансиране на държавен дълг. Този метод е още по-индиректен начин за справяне с проблема на надвисналия частен дълг, но важното е, че работи.