Бил Тейрън е пенсионер в САЩ, който през август открива, че кредитният му съюз ще плаща само 0,4% годишна лихва по спестовната му сметка, въпреки че инфлацията за миналата година е 2,8%. По този повод той и жена му решават да крият спестяванията си под дюшека с довода, че така поне ще могат да виждат парите си, когато пожелаят.
Жан и Андре Бюсиер са французи със стабилна пенсия и банкова сметка, която плаща 2% лихва, въпреки че индексът на потребителските цени се е покачил с 2,5% за последната година. За тях процентът, който получават, е „почти нищо“.
Дзян Жун е професионалист в сферата на информационните технологии в Сямън, Китай. Той решава да се впусне в спекулативния пазар на недвижимите имоти вместо да гледа как спестяванията му се изпаряват от сметката в банката. След като ресторантите почти удвояват цените си, в Китай животът поскъпва толкова, че разходите далеч надминават спестяванията.
Фактът, че лихвите са толкова ниски в много части по света, не е съвпадение. Все пак процентите се определят не само от пазарите, но и от правителствената политика. А точно сега много управляващи твърдят, че имат основателна причина да държат разходите си за финансиране възможно най-ниски, пише CNBC.
Неотдавна правителственият доклад за растежа на работните места в САЩ показа продължаваща слабост, а международна група за прогнозиране предупреди, че европейският икономически двигател Германия ще изпадне в рецесия до края на годината.
Въпреки че ниските лихвени проценти са неприятен факт за хората, които се опитват да живеят от спестяванията си, те предоставят доста добри възможности за взимане на заем, каквито трябват на правителствата. С течение на времето процентите под нивото на инфлацията позволяват на правителствата да се рефинансират, да изплатят дълговете си и да се побират по-лесно в бюджетите си. По този начин не им се налага да прибягват до по-неприятни орязвания на разходите или до увеличение на данъците.
Заедно с ниските лихви, правителствата използват многообразие от тактики за насърчаването на пенсионните фондове и банките в купуването на дълга им. Така без да разберат, потребителите незабелязано финансират правителството. Икономистите оприличават този феномен на скрит данък върху парите на обикновените хора.
„Ако попитате някой централен банкер за тази дейност, той със сигурност ще се измъкне от въпроса, казвайки, че като улеснява взимането на заеми, банката помага на икономиката и на частния сектор. "Правителството пише правилата. Правителството има нужда от пари. Тогава защо се учудваме, когато правилата изискват да им заемаме пари?“, отбелязва Нийл Сос, главен икономист в Credit Suisse.
Това не е първият път, когато правителствата се облагодетелстват, потискайки лихвените проценти, или както икономистите го наричат – финансова репресия.
Три десетилетия и половина след Втората световна война реалните лихвените проценти в развитите страни също бяха под нулата. Това помогна на Европа, САЩ и Япония постепенно да снижат дълговете си, докато икономиките им се развиваха доста бързо.
„Разликата е в това, че следвоенният период беше време на силен растеж. Тогава строителство и капиталови инвестиции се правеха из целия континент, защото имаше силна демография. Но тези елементи не са особено на мястото си днес“, каза Щефан Хофрихтер, главен икономист в Allianz Global Investors.
03:32 | 14.09.22 г.