Европейското ядро започва да изглежда все повече като периферията

През по-голямата част от дълговата криза разликата между страните от ядрото и периферията на еврозоната беше доста ясна – периферията изглежда създаваше всички проблеми, а ядрото плащаше сметката, пише CNBC.

Подобно определение е твърде опростено, но наистина именно Гърция, Португалия и Ирландия се оказаха страните, които трябваше да бъдат спасявани от Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК).

В същото време страните от европейското ядро като Германия и Франция, наред с някои по-малки икономики като Финландия и Холандия, сякаш трябва единствено да накарат финансово безотговорните си съседи да спазват дисциплина, докато събират печалбите от нарасналия износ, стимулиран от слабото евро.

Сега обаче напрежението започва да се усеща и в страните от ядрото.

През второто тримесечие на годината икономиката на еврозоната вероятно се е свила с 0,2%, докато растежът в Германия се оказа 0,3% - малко по-висок от очаквания.

В същото време БВП на Франция остана без промяна въпреки прогнозите, че икономиката на страната ще се свие с 0,1%.

За периода май-юни фабричните поръчки в Германия намаляха със смущаващите 1,7% - резултат доста по-слаб от прогнозираното свиване с 0,8%. Ако най-голямата икономика в еврозоната се окаже в затруднено положение, ситуацията може би е дори още по-критична.

„В добри времена еврото стимулира капиталовите потоци да потекат от ядрото към периферията и това разбира се създава инвестиционни балони. Когато настъпят лоши дни паричните потоци текат в обратната посока и това увеличава дълговете“, казва Джерард Линос, главен икономист на Standard Chartered.

„Еврото е фундаментално сбъркано решение и затова страните от ядрото се сблъскват с все по-големи трудности. Те не могат да се изолират напълно от периферията и това предизвиква пазарната реакция“, допълва той.

Напоследък се наблюдава и зараждане на така нареченото „меко“ ядро на страни като Франция и силно задлъжнялата Белгия. Тези икономики не са в толкова добра форма, колкото Германия.

Нуриел Рубини, икономистът, който през 2008 г. предрече финансовата криза, по-рано тази година обърна внимание именно на страните от „мекото ядро“.

Зараждането на оста Мадрид – Рим – Париж, на която станахме свидетели при последните две срещи на лидерите от еврозоната, показва, че политическите граници между ядрото и периферията на валутния съюз също се размиват.

Отношенията на германския канцлер Ангела Меркел с френския й колега Франсоа Оланд не изглеждат толкова близки, колкото с предшественика му Никола Саркози.

„Все още можем да правим разлика между страните от ядрото и периферията. Въпросът обаче винаги е бил 'Къде се намира Франция?' Политически страната се намира в ядрото на еврозоната, но икономически тя най-вероятно е в периферията“, казва Линос.