Дали Голямата рецесия не се превръща в доживотна присъда?

Китай е изключително обезпокоен от трудностите с постигането на „меко приземяване“ и обмисля нов финансов стимул в размер на трилиони. Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвя да напечата „колкото пари са нужни“, за да спаси Испания и Италия. Пазарите оценяват на 80% вероятността Федералният Резерв (Фед) да пусне допълнителни средства в обращение през септември или скоро след това, пише Амброуз Еванс-Причард в свой анализ за британския Telegraph.

Няма съмнение, че съвместната работа на трите суперсили може да доведе до миницикъл на растеж в началото на следващата година. Това би било възможно само ако бъдат изпълнени дадените закани. Комбинацията от освобождаване от дългове и прекалено голям производствен капацитет по света обаче не може да бъде се изпари просто така.

Светът продължава да отбелязва икономически спад. Индустриалното производство остава под предишните си пикове в Германия (-2%), САЩ (-3%), Канада (-8), Франция (-9), Швеция (-10), Великобритания (-11), Белгия (-12), Япония (-15), Унгария (-15), Италия (-17), Испания (-22) и Гърция (-27), според данни на клона на Фед в Сейнт Луис. По този показател ситуацията се оказва по-трудна за овладяване от Голямата депресия.

Някои смятат за начало на кризата 9-ти август 2007 г. Това е денят, в който европейските банки разбраха, че са „затънали до уши“ в жилищните кредити на САЩ. Тогава ЕЦБ увеличи ликвидността на пазарите с 95 млрд. евро, което изглеждаше доста голяма сума за времето си.

Амброуз Еванс-Причард споделя, че според него решаващият момент на кризата е бил 12 дни по-късно, когато доходността на американските съкровищни бонове се сринала от 3,76 до 2,55 пункта в рамките на два часа.

„Всички помислиха, че е грешка или бъг в системата. Нищо подобно не се беше случвало преди – нито през кризите от 1929 г. или 1987 г., нито след терористичните атаки над Световния търговски център през септември 2011 г.“ , допълва той.

Инвеститорите панически прибираха средствата си от американския паричен пазар за 2,5 трлн. долара. Това се оказа дългоочакваният удар над кредитната система, чиито икономически последствия можеше да останат неясни за още една година.

След това истинското начало на Голямата рецесия започна да губи значение. Големият балон на жилищата в САЩ, който изглежда скромен спрямо европейските и китайски стандарти, вече е изцяло „спукан“. Уорън Бъфет залага на икономическо възстановяване, а Fannie и Freddie отново се „изправя на крака“.

В течение на пет години е пределно ясно, че балонът на ипотечните кредити далеч не е единственият, който се очаква да избухне. В Европа също „върлуват“ подобни безумства.

Всяка година британците отбелязваха почти 5% от БВП от увеличение на стойността на имотите. А Испания построи 800,000 жилища през 2007 г. за пазар, чиито нужди възлизаха на 250 000. Исландия, Латвия и Унгария „скъсаха синджира“. Това беше световна кредитна криза. Ако трябва да поставим епицентъра й, то той ще бъде европейският банков сектор от 35 трлн. евро.