Пет години след началото на кризата централните банки все още тестват докъде им стигат силите и инструментите на паричната политика, за да съживят икономиката. Същевременно обаче институциите постоянно се сблъскват с проблеми, които им напомнят за ограничените им правомощия, пише Ройтерс в свой анализ.
Конвенционалните мерки на централните банки наистина са вече почти изчерпани, тъй като основните лихвени проценти в повечето държави са вече близки до нулата.
Централните банкери обаче разполагат с редица непопулярни инструменти за въздействие върху икономиката и именно от тях вероятно ще се възползват през следващите месеци, посочва агенцията.
Възможните ходове включват изкупуване на активи от частния сектор, а не само държавни облигации, както и събирането на такса от банките, които държат парите с в централната банка, вместо да ги влагат в икономиката под формата на кредити.
Андрю Кънингам от Capital Economics коментира пред агенцията, че не е изненадан от липсата на ефект от прилаганите до сега икономически стимули.
“Съмнително е доколко ефективно може да бъде облекчаването на паричната политика. Също така е съмнително дали властите могат да направят достатъчно и дали няма да влошат допълнително състоянието на икономиката”, посочва той.
Икономистът изрази разочарованието си, че не се обсъждат непопулярни мерки в подкрепа на растежа. “Не изглежда да се задава някаква сериозна дискусия на дори не чак толкова дръзки мерки, като например вдигането на инфлационния таргет”, коментира той.
Управителят на британската централна банка Марвин Кинг подкрепя предприемането на неконвенционални мерки срещу кризата. Той припомня, че живеем в изключително необикновено време, в което се прилага максимално свободна парична политика, но това все още доникъде не е довело централните банки.
Самият Кинг може да приеме всичките му усилия, хвърлени досега, като провал, защото според последните прогнози Великобритания едва ли ще се върне към предкризисните нива на икономически растеж преди 2014 г.
На пресконференция в сряда Кинг посочи, че вероятно е дошло времето, в което трябва да се пробва ефектът на “нещо по-радикално от количествените улеснения”. “Какво ще кажете за пряко финансиране на държавния дефицит? Какво ще кажете да се заобиколят банките и да се даде на обществеността възможност за достъп до прясно отпечатани пари?”, коментира той.
Засега обаче централните банкери просто обещават. Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги обеща да направи “всичко възможно” за икономиката на еврозоната.
Очакванията на пазарите са ЕЦБ да възобнови програмата си за изкупуване на облигации на уязвимите държави от европейския валутен блок, за да се понижат разходите им за обслужването на дълговете.
Засилиха се и спекулациите, че ЕЦБ ще последва примера на Дания и ще намали допълнително лихвите по банковите депозити, които вече са нулеви, въпреки че самият Марио Драги определи този ход като “навлизане в неизследвани територии”.
“Смятаме, че опасенията за възникване на негативни странични ефекти за банките и фондовете от въвеждането на отрицателни лихви няма да бъде пречка за допълнително намаление на лихвите по депозитите на ЕЦБ в отговор на влошаващите се икономически перспективи”, коментират Ник Кунис и Рубен ван Льовен, икономисти в ABN AMRO.
В САЩ пък пазарните участници и икономистите очакват поредния кръг от вливане на ликвидност в икономиката, като спекулациите са, че Федералният резерв този път ще стартира безлимитна програма за изкупуване на активи, докато икономиката не се върне към растеж.
18:29 | 12.09.22 г.