Добре дошли в ерата на „голямото уеднаквяване на лихвените проценти“ (GGIRC) – свят, в който лихвените проценти почти навсякъде, както в развитите, така и в развиващите се страни постепенно се доближават към нулата, пише Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pacific Investment Management Company, най-големият облигационен фонд в света, в коментар за CNBC.
На теория това е добре за глобалната икономика. В крайна сметка основните икономически зони, особено Европа и в по-малка степен САЩ, са притеснени от твърде слабия растеж, твърде големите дългове и твърде високата безработица (особено сред младите и продължително безработните).
Дори по-динамични икономики като Бразилия и Китай страдат от сравнително анемичен растеж. Според учебниците ниските лихвени проценти имат положителен ефект върху бизнес активността и акциите. При по-ниски лихви е по-лесно да се финансират новите инвестиции и потреблението. Също така ниските лихви улесняват компаниите, правителствата и хората да обслужват вече акумулирани дългове.
На практика обаче ситуацията е доста по-сложна и далеч не толкова розова. Причините довели до GGIRC не са никак приятни. Ето защо и очакваните положителни ефекти не се материализират достатъчно бързо. Ако ниските лихвени проценти не бъдат своевременно комбинирани с допълнителни мерки, в най-добрия случай последствията ще бъдат смесени, а нетният ефект вероятно ще е негативен.
До GGIRC доведоха три основни фактора
Първо и най-вече хипер активната политика на централните банки, които използват както конвенционални, така и нетрадиционни мерки за понижаване на лихвените проценти.
Вземете например действията на Федералния резерв (Фед) в САЩ - от свалените до нула лихвени проценти, гарантирани до края на декември 2014 г., до огромните количества щатски ДЦК и ипотечни облигации, изкупени от централната банка.
Второ, инвеститори и институции трупат правителствени облигации, за да се защитят от загуби в светлината на все по-осезателната глобална икономическа несигурност и европейската дългова криза. Това важи най-вече за Германия, Швейцария и САЩ, където притокът на капитали доведе до негативни номинални лихви по краткосрочните ДЦК.
Трето, инвеститорите разпространяват тенденцията за GGIRC чрез глобалната carry trade валутна търговия (едновременна покупка и продажба на дадена валутна двойка с цел печалба от лихвения диференциал - бел. ред.) Това преследване на сравнително безопасна доходност насочва капиталовите потоци към облигационните пазари на страни като Бразилия, Мексико и Саудитска Арабия.
И все пак GGIRC не води до икономически бум, понижаване на безработицата и инвестиции в производство. Накратко казано, по-ниските цени на кредитирането не са достатъчни, за да убедят корпорациите да разширят инвестиционните си планове. Поради глобалната несигурност много компании просто седят върху купища кеш.
21:13 | 13.09.22 г.