На фона на паниката около ситуацията в еврозоната нещо странно се случва с щатските и германските ДЦК. Полудели ли са облигационните пазари? Това е въпрос, който вероятно много инвеститори си задават, пише Гилиан Тет в коментар за Financial Times.
Ако се вгледате в пазара на кредитните деривати – мястото, където инвеститорите оценяват риска от фалит по дълговете на правителства и корпорации – държавните облигации са все по-рискови не само когато става въпрос за страни като Гърция, но и в случая с инвестиционни убежища като Германия.
Преди две години например спредът по кредитните суапове за защита от фалит (CDS) по германските бонове беше 40 базисни пункта, което означава, че цената за застраховането на германски облигации за 10 млн. евро е била 40 хил. евро на година. Неотдавна обаче този спред достигна нива от над 100 базисни пункта, като може да се увеличи отново, ако германският канцлер Ангела Меркел отпусне допълнителна помощ за закъсалите европейски правителства.
Щатските облигации също са по-рискови, ако се съди по кредитните суапове за защита от фалит, поради несигурността около фискалната политика на страната произтичаща от патовата ситуация в щатския конгрес.
Ако ситуацията беше нормална, доходността по тези облигации също щеше да се повиши. В края на краищата класическата инвестиционна теория предполага, че цената на облигациите се понижава (и доходността по тях се повишава) правопропорционално с нарастването на кредитния риск.
Именно това се случи с корпоративните облигации през последните години, да не споменаваме за дълговете на страни като Гърция. Доходността по германските и щатските облигации обаче наскоро достигна най-ниските си стойности от десетилетия. При това краткосрочните и средносрочните облигации на двете страни носят негативна реална възвращаемост.
Защо? Едно от обясненията е, че CDS пазарите надценяват кредитния риск. Според друго – все по-популярно - инвеститорите са нехайни по отношение на фискалните позиции на Берлин и Вашингтон.
В публикувано неотдавна изследване инвестиционният анализатор Джошуа Роснер прогнозира, че доходността по германските облигации може много скоро да нарасне, след като инвеститорите осъзнаят цената за спасяването на еврозоната.
Разминаването може да бъде преписано и на опасения за дефлация, ликвиден капан или правителствените интервенции (печатането на пари).
Друга интересна идея, която предизвика пазарен трепет, е представена от икономисти на Fulcrum Asset Management. Става въпрос за психологическа, свързана със смяната на поколенията промяна в разбирането за „катастрофа“.
През изминалите десетилетия, аргументират се анализаторите на Fulcrum, инвеститорите и икономистите не са обсъждали рисковете от евентуална „катастрофа“ твърде често.
Не е изненада, че ако използвате дефиницията за „катастрофа“ на икономиста Робърт Баро – а именно най-малко 10% спад на брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението за определена страна – през 20-ти век е имало 58 катастрофи.
Интересното обаче е, че едва 2 от тези катастрофи са се случили между 1950 г. и 2000 г. Ето защо повечето съвременни инвеститори са изградили кариерите си в свят без калкулиран риск от катастрофи.
Сега обаче светът се променя, а с него и поведението на инвеститорите, се посочва в доклада на Fulcrum.
11:11 | 14.09.22 г.