Инвестиционните убежища трябва да се избират преди да са се превърнали в такива

Във всяко формирано убежище или трябва да се борите със съответната централна банка, или да плащате ненормално висока цена, посочва анализаторът Матю Лин

Инвестиционните убежища са прекрасен термин, означаващ класове активи, банки или компании, които са абсолютно стабилни и надеждни. След години на финансови сътресения, инвестиционните убежища изглеждат като пристанища сред ураган. Такива активи са облигациите на правителствата във Вашингтон, Берлин и Лондон, пише CNBC.

Проблемът с все по-разпространената тенденцията за търсене на убежища е, че възвръщаемостта от подобни активи е ниска. Много инвеститори дори са готови да плащат за привилегията да предоставят заеми на правителства, чиито дългове имат статут на инвестиционни убежища.

Да защитите капитала си във волатилни времена е истинско изкуство. Според Матю Лин, основател на Strategy Economics, в последно време играта с инвестиционните убежища създава балони, които са на път да се спукат.

„Вече никой не иска да има статут на убежище“, изтъква той. „Швейцарците и датчаните се борят срещу това, докато останалите убежища са неоправдано скъпи. Това е сериозен проблем за инвеститорите.“

„Веднага, след като някое инвестиционно убежище стане твърде популярно, или властите затръшват вратите пред инвеститорите, или то се превръща в балон“, посочва Лин.

Изходът е да изберете следващото инвестиционно убежище, преди то да се превърне в такова. Това пък означава да избягате от европейската дългова криза, колкото може по-бързо и по-надалеч.

„В края на краищата не искате да оставите парите си на милостта на група политици, които толкова разбират от пазарите, колкото и повечето от нас от новооткритата в ЦЕРН елементарна частица Хигс-Бозон“, допълва Лин.

От векове опасенията на инвеститорите насочват капитали към Швейцария – абсолютното инвестиционно убежище. Това от своя страна води до поскъпване на швейцарския франк и създава проблеми на швейцарската икономика. „Цюрих и Женева никога не са били евтини градове, но в наши дни ще ви трябва ипотека, за да си купите чаша кафе“, коментира Лин.

Поскъпването на франка накара Швейцарската централна банка да се намеси на валутните пазари. Това обаче нямаше особено голям ефект. Интервенцията на банката цели да понижи курса на франка. „Очевидно е, че Швейцария повече не иска да бъде инвестиционно убежище. Ето защо всеки, който влага парите си там, трябва да свикне със съпротивата на швейцарската централна банка“, предупреждава Лин.

Горещи капитали се стичат и към Дания, тъй като датската крона предлага на инвеститорите шанс да вложат парите си в европейска икономика, без риска тя да се наложи да спасява Испания или Гърция.